Близостта между Марс и Земята е позволила през годините да изследваме много от детайлите по повърхността на Червената планета. От тези наблюдения сме успели да заключим, че на фона на останалите планети Марс има близки страни със собствената ни планета, разказва Зак Дикисън.
Малки колонии на Марс
„И Марс, и Земята са се образували горе-долу по едно и също време – преди около 4,5 милиарда години, но след това време на образуване двете планети са поели по своя собствена различна съдба. Днес Марс е една доста враждебна планета, с ужасни условия и по никакъв начин хората не можем да живеем лесно там. Въпреки това все пак е подходяща да изпратим един ден астронавти, които да извършват някакви изследвания. Тя е подходящо място, на което можем да направим малки хабитати или колонии, където да заселим ограничен брой хора.“
Долини и кратери с имена на градчета и реки
Процесът на даване на наименования на образуванията върху Червената планета е специфичен. Към момента няма официално приет закон, по който да се наименуват езера, но пък има такъв за долини и кратери. Кратерите се кръщават на малки градчета на Земята с под 10 хиляди жители, а пък долините на Марс се кръщават на реки. За момента повечето наименованията са на английски, но Зак не изключва някой ден и България да бъде представена чрез някой обект на Червената планета.
Има ли вода на Марс
Зак Дикисън е открил система от езера на Марс, за които преди не се е знаело. „Колкото повече такива неща откриваме, толкова по-пълна ще бъде картинката ни за това как Марс е изглеждала в миналото“, смята ученият.
Една от основните цели при изследването на планетата е да се проследи къде точно е текла вода, когато Марс я е имала по повърхността си. Следващата година ще бъдат изстреляни два нови апарата – единият се нарича „ЕкзоМарс“ и е съвместен проект между Руската космическа агенция и ESA, а другият роувър се нарича „Марс 2020“ и ще бъде изстрелян от Американската космическа агенция.
Първи подпочвен тунел на Марс
Според Зак Дикисън мисията „ЕкзоМарс“ има шанс да отговори на въпроса дали на Марс някога е имало живот.
„Защото за пръв път апарат, изпратен на Марс, ще има възможност да прокопае тунел и да вземе проба на 2 метра под повърхността. За да се намерят следи от органични молекули, е необходимо да се прокопае доста под повърхността на планетата. Това е единственият шанс. Причината за това е, че на повърхността радиационното излъчване, идващо от космоса, е толкова силно, че дори да е имало някакви следи от живот, те отдавна биха били унищожени.“
Може ли Земята да изгуби топлината си
Никола Кереков смята, че един от най-интересните въпроси при изследването на Марс е какво е докарало тази планета до сегашното й състояние. Това според него до голяма степен може да отговори на въпроса дали и нашата планета не е заплашена от нещо подобно. „Марс е по-малка планета от Земята и някои геолози и астрономи смятат, че по-малките планети изстиват по-бързо от големите и липсата на течно ядро и намалената гравитация пречи на планетата да си изгради магнитен щит около себе си, който да защити атмосферата от изветряне, причинено от слънчевия вятър. Това може би е причината по-малките планети да са до голяма степен обречени малко след създаването си да загубят атмосферата си и никога да не бъдат изцяло подходящи за живот.“
Тази теория подкрепи и Зак Дикисън, според когото на Земята ще й отнеме доста повече време да загуби естествената си топлина и да последва съдбата на Марс. „Според данните, които имаме към момента, времето, което ще бъде необходимо на Земята да загуби топлината си до степен, в която да се превърне в сухо, враждебно, пустинно място, е доста по-дълго от продължителността на живот на Слънцето.“
Още за потенциалния живот на Марс и цвета на извънземните, за холивудските филми и научната истина, за връзката между науката и политиката – чуйте в интервюто със Зак Дикъсън и Никола Кереков в звуковия файл.
Снимки: Борис Амишев
