Eмисия новини
от 15.00 часа

Протестите в Ливан продължават, премиерът търси международна подкрепа

Протестите в Ливан продължават шести ден
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Ливанският премиер Саад Харири се среща днес с посланици в Бейрут, за да ги запознае с приетите вчера икономически реформи, които целят да успокоят протестиращите, издигащи искания за оставка на правителството, предадоха "Франс прес" и "Асошиейтед прес".

Харири се надява пакетът с реформи да увеличи чуждестранните инвестиции и да помогне на затруднената ливанска икономика. Демострациите в страната обаче вчера станаха още по-масови след обявяването на реформите, отхвърляйки ги като "напразните обещания", познати от последните десетилетия.

Днес ливанците отново протестират - за шести пореден ден. Те започнаха да издигат тази сутрин нови барикади на главни пътни артерии на столицата Бейрут. Армията се опита да договори с тях отблокирането на някои улици, но не успя. Банките в Ливан останаха затворени днес, като няма да работят и утре, което задълбочава парализата в страната.

Това са най-големите от 15 години демонстрации в Ливан. Протестиращите искат оттеглянето на цялата ръководна класа, която те обвиняват в некомпетентност.

Харири се срещна днес с посланици на арабски и западни страни, за да разясни реформите.

Той проучва и възможността за евентуални промени в правителството, за които може да бъде взето решение през идните дни според икономическия му съветник Надим Мунла.

Кабинетът одобри вчера бюджет за 2020 година, предвиждащ дефицит от 0,6 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) и без нови данъци.

Правителството също така обяви редица реформи за свиване на бюджетния дефицит, като централната банка и банковият сектор ще допринесат за намаляването на дефицита с около 3,4 милиарда долара догодина. Ливан има едно от най-високите равнища на дълг в света - 86 милиарда долара или над 150 процента от БВП.

Надим Мунла отбеляза, че няма да бъде лесно възстановяването на доверието на народа в правителството.

Пред репортери той уточни, че планът включва намаляване на разходите за обслужване на дълга, приватизиране на не повече от 40 процента от телекомуникационния сектор, подобряване на сектора на електроенергията и намаляване наполовина на заплатите на високопоставените държавни служители.

Още от