Филмът прави прочит на 30-те години демокрация в навечерието на годишнината. Една от ролите в него е поверена на Павел Поппандов. Сюжетът се върти около три патрулни двойки полицаи и какво се случва за една смяна.
Преосмислянето на битието ни от последните 30 години за голямо съжаление води до много тъжни размисли, сподели актьорът пред „Хоризонт“.
„Действието се развива, тоест ще се развие, на 9-и срещу 10 ноември 2019 година. През всичките тези, немалко – 30 години, филмът има една нагнетяваща се тъга и мъка. Защото се вижда, че просто колата си седи и буксува, не върви и не върви. Заради това този филм си струва да бъде гледан“, разказа Поппандов.
Всеки от нас носи лична отговорност за това къде сме в момента, смята актьорът.
„В края на краищата ние сме тези, които си избираме тези, които ни управляват. Никой не ги е поставил насила. Не е имало военен преврат. Всички тези хора, които ни управляват, ние ги избираме. Лошото е друго – колко слаба е активността на хората. Много пъти ми се е случвало да слушам от различни прослойки хора, които ругаят. Добре, ругаеш, ама за да ругаеш, иди и гласувай. Или вземи някаква открита позиция, а не скрит под юргана…То имаше такова стихотворение – Трендафил Акациев, казваше се „Деветоноемврийски преврат“.
Смисълът и на театъра, и на киното е да накараш хората да мислят и да осъзнаят къде са, убеден е Поппандов. „Да не доизказваш всичко, като сдъвкан хляб, а той да намери вярното решение.“
"Още от древни времена, от Средновековието е имало придворни художници, придворни шутове и в един момент, когато му омръзнат на краля смешките на шута, му бие шута. И винаги така се сменят и сменят", каза още Павел Поппандов.
Цялото интервю е в звуковия файл.
