„Вчера всъщност на премиерата Бойко Василев от „Панорама“ и Ивайло Нойзи Цветков от сп. „Егоист“ казаха, че онова, което става в първите години на прехода и всъщност една от ценностите на прехода, това, което променя всички нас и обществото ни е, че се освобождава езикът. Всеки може да каже всичко. Разбира се, проблемът със свободата на словото продължава да седи 30 години по-късно заради сенчестите собственици на медии“, заяви Ненчев в предаването "Хоризонт до обед".
Медиите - инструменти за търговия с влияние
Според Даниел Ненчев за 30 години медиите у нас са се превърнали в инструменти за търговия с влияние и имаме проблем с това. Той допълни, че имаме още много път да извървим, за да променим това.
„Но все пак има някакви стъпки. Има повече медии, има повече свободни хора и всичко е наред според мен. Просто имаме още какво да работим.“
Претенцията да имаме световни артисти
Според Даниел Ненчев подаглавието „30 интервюта със световни артисти от България“ звучи претенциозно, но в същото време то е и изискващо. Ние трябва да разберем за себе си кои са нашите световни артисти. Той дава пример с романа на Димитър Динев „Ангелски езици“, който е написан на немски език и е преведен на български чак след като става успешен в немскоезичния свят, с Кристо, чиято творба Плаващите кейове е най-популярното произведение на изкуството за 2016 г., с цигуларя Васко Василев или оперната певица Райна Кабаиванска.
„Това са наистина световни артисти, на света. Това не е претенция. Това е факт. Райна Кабаиванска е най-добрата Тоска, 400 пъти е играла спектакъла си „Тоска“. Знаете, че Райна Кабаиванска е избирана три пъти за най-популярна личност в Италия, била е на всички оперни сцени в света. Александрина Пендачонска също. Недко Солаков е бил представен на всички големи форуми за съвременно изкуство", коментира Даниел Ненчев.
За доверието в журналистите у нас
Димитър Маринов, който участва във филма „Зелената книга“, е един от артистите, които намират място на страниците на „Идеи без граници“. Даниел Ненчев споделя, че е било изключително трудно да го склони за интервю, защото Маринов бил много скептичен към това да разговаря с български журналист.
„Примерно като го интервюират наши колеги, след това превратно тълкуват думите му. Или не го цитират правилно. И той просто беше изключително наплашен. Той от 30 години живее в Америка и просто не искаше да дава интервю“, разказа Ненчев.
Има ли граници в изкуството?
Според Даниел Ненчев изкуството не трябва да има граници, защото то е за това да бъде над всичко. По негови думи, когато се разказва за една универсална човешка история, дори и през кода на българския език, тя е безгранична. Но в същото време граници могат да се появят, когато говорим за определен идентификационен код.
„И българската култура има такива граници, ако говорим само за българска култура. Тези граници са нашият език, границата на собственото ни мислене за България. Това понятие България ние определяме според границите, които ограждат държавата. Само че България от 30 години е навсякъде по света. България е там, където е всеки един българин. Дали той е почтен, дали има какво да каже на другите по света, дали е работещ за себе си или за България, или за другите, това е вече въпрос на неговата собствена свобода и съвест. Но България е навсякъде, където има българи. Два милиона са те по света, тук сме около седем милиона. Но ето това също е концепция за без граници“, смята Ненчев.
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.
