Паметта на селото, което се оказва на дъното на новостроящ се язовир, се лута между между романтиката и травмата, а песните за тези язовири се превръщат в част от музикалното наследство на социалистическа България.
Песни за новия живот
Това са част от т.нар. песни за новото село, за новия живот, които включват и песен за ТКЗС-тата и кооператорите, с герои комбайнер, звеноводка, бригадир, партизански песни, разказа пред "Хоризонт" Венцислав Димов от Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Някои от най-добрите майстори са правили тези песни и до днес сме им длъжници, независимо че са участвали в създаването на такива песни, смята Димов.
„Социализмът, нека не забравяме, е една късна модерност, догонваща модерност и хората, които са живели едва ли не в аграрно общество дотогава, които за първи път са видели електричество, лампичката, прословутата, на Ленин, които за първи път са чули гласове от магическата фуния – малко късничко, но в някои села наистина и грамофонът с плочите, и радиото пробиват чак 1944-45 година – представете си как възприемат тези атрибути на новия живот. Те ги възприемат като някакво чудо, което им прави живота по-добър. И съвсем нормално е да има и патос в отразяването на тези процеси.“
Венцислав Димов работи и по проекта „Меката власт на популярната музика в медиите“, в който изследва в сравнителен план примери от България и Балканите.
„В изложбата са представени пропагандни материали, плакати, афиши, лозунги, свързани с тази идеология. Представени са предмети на бита, в които присъстват символите и посланията на управляващата партия. Представени са униформи, използвани във връзка с т.нар. възпитателни организации – чавдарска, пионерска, комсомолска. Представени са произведения на изобразителното изкуство, които също са създавани с пропагандна цел“, обясни в предаването "Хоризонт до обед" кураторът Теодора Нешекова.
Експозицията включва и един от костюмите на "вожда и учителя на българския народ" Георги Димитров, съобщи още Нешекова.
