Eмисия новини
от 17.00 часа

Евродепутатката Клеър Дейли: Мониторингът над България трябва да остане

Клеър Дейли
Снимка: Европейски парламент

В четвъртък евродепутатите от Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в Европейския парламент подкрепиха с огромно мнозинство предложението на Европейската комисия да отпадне мониторингът над България по Механизма за сътрудничество и проверка. Това става след оповестения преди около две седмици годишен доклад на Европейската комисия за България и Румъния.

Но имаше един глас твърдо против, базиран на конкретен случай по нашето Черноморие, и той е на евродепутатката от групата Европейска обединена левица/Северна зелена левица Клеър Дейли, с която разговаря Ангелина Пискова, кореспондент на БНР в Брюксел.

Госпожо Дейли, отправените от вас критики към България на лични впечатления ли се дължат или имате ваши източници на информация?

Всъщност, моите наблюдения са на базата на случай, с който се занимавам. Става дума за голям брой ирландци от моя избирателен район - стотици, които си купиха апартаменти в комплекс в Поморие преди около 10-ина години и все още срещат трудности, тъй като от тях се вземат огромни суми пари заради облагане с такса между 5 и 10 евро на ден за електричество, макар всеки апартамент да има свое снабдяване и то може да се наблюдава. Управителят на комплекса контролира електрическото табло и не позволява достъп на хората до него. И ако те откажат да дадат тези пари, той спира и водата им. Част от тях заведоха дела. Съдът отсъди парите да им бъдат върнати, но тогава управителят смени правилата и всичко започна отначало. За мен това е потъпкване на правните норми, действия против българската конституция и европейските закони и директиви за правата на потребителите. Затова отправих въпроса към евродепутатите и представителя на Европейската комисия. Какво прави Европейският съюз и кой ще помогне на тези хора? Поставихме въпроса на много български и австрийски колеги , но засега действия няма.

Все пак дебатът бе посветен на Механизма за сътрудничество и проверка. Как свързвате този конкретен случай с него?

От самото начало заявих, че не ми харесва идеята да се бичуват конкретни страни. Проблеми има във всички държави, в т.ч. и в моята. Със сигурност аз не хвърлям камъни и не съм съгласна това да се прави. Просто България бе тема на дебатите и аз използвах случая да повдигна този въпрос, защото той е твърде необичаен, след като хората не намират средство за решаване на проблема им чрез българската национална система. Защото законите казват, че хората са прави и парите трябва да им бъдат възстановени. Това обаче не се случва. Така че на хартия имаме закон, който обаче не действа. И това е проблем от гледна точка на демокрацията, а и на корупцията. За мен това е очевидна корупция - някой нарушава съзнателно закона, защото смята, че може да се измъкне и става точно така. Това е абсолютно неприемливо и, ако трябва, ще преместя планини, но ще приключа случая.

Споменахте и за злоупотреби със земеделските субсидии, както и за проблеми в областта на медиите. Това на базата на лични впечатления ли го казвате или имате конкретни източници?

По отношение на земеделските субсидии, имаше проучвания, които предизвикват особена загриженост и привлякоха вниманието ми. Имаше доклади, според които 75 на сто от тях отиват в стотина организации и така, на практика, се субсидират богатите. Тук ще уточня, че и в Ирландия имаме проблеми с начина, по който се прехвърлят европейските пари.  Колкото до медиите, определено предизвиква загриженост фактът, че съдиите оказват натиск върху по-независимите от тях. И щом като се появяват въпроси накъде се насочват европейските пари и дали не към по-снизходителните към правителството медии едва ли не като възнаграждение за поведението им, има огромен проблем. „Трансперънси интернешънъл“ повдигна вече тези въпроси и аз мисля, че те трябва да бъдат разгледани и за целта трябва да използваме всички механизми, които имаме на разположение. Разбира се, с това не искам да кажа, че всички останали страни в ЕС са перфектни и очаквам всяка от тях да бъде открита за наблюдение, в т.ч. и моята. Просто сега говорихме за България и ние трябва да сме критично настроени приятели, така че да си сътрудничим помежду си. Ако българи в Ирландия дойдат при мен с молба за помощ, ще го направя с удоволствие, защото така правим Общността по-добра. Много въпроси се нуждаят от отговор.

Отправените от вас забележки ще бъдат ли свързани с вашата позиция по Механизма за България и Румъния? Имам предвид, как ще гласувате - за оставането му или за неговото снемане?

Мисля, че е важно заради интересите на българските и румънски граждани да се използват европейските механизми, които позволяват да се оказва натиск върху властите за свободата на словото и правата на обикновените граждани. Затова аз ще продължа да възразявам, за да укрепя възможностите на обикновените български граждани да принудят правителството си да преследва корупцията повече, отколкото го прави сега.

Има обаче идея да бъде въведен всеобщ механизъм, който да се прилага към всички страни-членки. Това не е ли по-справедливо, отколкото да се стигматизират само две страни?

Да, мисля, че трябва да се движим в тази насока. Така, както проведохме дискусията за присъединяването на Хърватия към Шенген, трябва да използваме всички механизми, които имаме налице. Трябва ни по-добра система за всички, която веднага да задействаме, когато се проявят проблеми. Ще се радвам такава система да важи за всички - всяка страна-членки има въпроси, на които трябва да отговаря. Специално за системата в Ирландия ЕС беше от помощ с оказването на натиск върху правителството да направи необходимите реформи в полза на гражданите. Моите възражения са в тази насока - това да бъде лост, с който да се подобри положението на българските граждани. И бих искала да се прилага и при нас, ако е необходимо.

Интервюто можете да чуете в звуковия файл.

Още от

Най-четени