Турция започна репатриране на предполагаеми джихадисти от европейски държави, присъединили се към Ислямска държава. „Това не е нов проблем“, обясни пред БНР Петер Кнопе от Международния център за тероризъм в Хага.
„Трудно е да знаем, защо Турция започва в този момент. Турция от много време насам се тревожи за заплахата от Ислямска държава до границата по очевидни причини, а те са същите и за Европа - това е географската близост. Няма да ме изненада, ако избраният момент е свързан с критиките на Западна Европа, но проблемът съществува и беше игнориран в известна степен от западноевропейските държави“, каза Петер Кнопе в интервю за предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“.
Над 2000 са терористите с европейско гражданство, които се намират в Турция заедно със семействата си. Готова ли е Европа да ги приеме и какви са рисковете за Стария континент? Отговори на тези въпроси Тоня Димитрова потърси от експерта Петер Кнопе.
- Турция отдавна иска да започне депортации, защо точно сега?
- Трудно е да знаем, защо Турция започва в този момент, но както казахте, проблемът стои отдавна на дневен ред. Турция от много време насам се тревожи за заплахата от Ислямска държава до границата по очевидни причини. А те са същите и за Европа - това е географската близост. Напоследък има много критики срещу Турция за действията срещу терористичната заплаха в региона. Може да се мисли, че щом европейските държави критикуват Турция, че създава проблем, то самата Турция също започва да отвръща с критики, че европейските държави й създават проблем. Няма да ме изненада, ако избраният момент е свързан с критиките на Западна Европа, но проблемът съществува и беше игнориран в известна степен от западноевропейските държави.
- Има ли Турция законни основания за репатрирането на заподозрените терористи?
- Има законова основа, дори задължение. Международният съд към ООН излезе с решение, че държавите трябва да разследват военни престъпления, извършени от техните граждани. Това създава законово задължение, има и задължение по силата на резолюции на Съвета за сигурност на ООН, в които доста ясно е посочено, че държавите трябва да съдят своите граждани, ако са извършили престъпления като чуждестранни бойци. Тук няма липса на законово основание.
- Всяка европейска държава има различен подход, точно както и при бежанската криза - хаотичен ли е подходът към този проблем?
- Политиците се борят с общественото мнение как да се справят с това. Въпросът е, че когато се игнорира един конфликт, се поставя основата за следващ Това го знаем от всички други конфликти по света - игнорираш ли, войната все още остава в ума и сърцата на хората. Затова трябва да има програми за демобилизация, разоръжаване и реинтеграция след всеки конфликт, където и да е в света. Сега не сме стигнали до нивото да организираме адекватни програми за Ирак и Сирия по очевидни причини, особено за Сирия. В Ирак може би сме готови да започнем да работим по разоръжаване, демобилизация и реинтеграция. Но трябва да го направим, имаме нужда от нещо повече от мерки, трябва ни система за справяне с огромния проблем от хора, които са победени от коалицията срещу „Ислямска държава“.
- Говорим за последствия от конфликт, но когато тези хора стигнат до съда как се събират доказателства от конфликтна зона, ще издържат ли тези доказателства в европейските съдилища?
- Дори да излязат на свобода трябва да останат под наблюдение. За тях няма свобода. Но издаването на присъди е предизвикателство, такъв е случаят винаги, когато става въпрос за събиране на доказателства от военна зона. Но има и разузнаване, цялото западноевропейско и иракско разузнаване е запознато с този конфликт, много работа е свършена по въпроса как разузнаването се използва в съда, разработени са различни системи, защитават се свидетели. Не казвам, че е лесно.
Така, че трябва да бъдат събрани доказателства. Важно е как се използва разузнаването. Страхът и тревогата също са част от това. И тук не става въпрос за действия с малък мащаб, имаме нужда от сериозен план.
- В дъното на проблема е радикализацията на европейските граждани, а дори доказателствата да издържат в съдилищата, тези хора ще влязат в затвор, а проблемът с радикализацията е най-голям именно там?
- Точно така, имаме нужда от програми за дерадикализация. Това не е ново. Вижте, какво се случи в Гуантанамо. Повечето от задържаните вече не са там, те се реинтегрираха в различни общества. Чували ли сте за някой, извършил атентат, след като е излязъл от Гунтанамо? Не сте! Защото имаше програми за дерадикализация и реинтеграция на тези хора. Това може да бъде направено.
- Това, което е ново за Европа всъщност е, че тези хора се връщат от военна зона, били са свидетели на огромни жестокости - пораженията върху психиката им са огромни. Как се справяме с това?
- Като им помогнем. Някои от тези хора ще са травматизирани, някои ще са разочаровани от себе си или пък разочаровани от организацията, към която са принадлежали, други ще бъдат все още много гневни, ще имат радикални възгледи. Всеки случай трябва да бъде третиран индивидуално, трябва да се оцени къде са били тези хора, от къде са дошли, какво е мисленето им. Но това не е нещо ново за нас, имаме експертиза. Европейската комисия прие инициатива през 2011-та, преди 9 години, да разработи мрежа от експерти в тази сфера. Тази мрежа се разви, има обмен на информация за радикализацията.
- Почти цяла седмица американски гражданин стоеше в буферната зона на границата между Турция и Гърция, ще приемем децата, но не и майките, редица заподозрени терористи остават без гражданство - този проблем бързо може да се превърне и в проблем с човешките права. Какво трябва да избере Европа в тази дилема между правата и сигурността?
- Бъдете верни на ценностите си. Занимавам се с контратероризъм именно, защото съм верен на ценностите си. Не искаме да захвърлим ценностите си заради сигурността ни. Трябва да защитаваме сигурността и ценностите ни едновременно. Нашите ценности са важни, защото те са гарант за нашата сигурност, нашата индивидуална сигурност, нашите човешки права.
Интервюто може да чуете от звуковия файл.
