Сътрудничеството в отбраната ще бъде един от приоритетите на Германия по време на председателството ѝ в Съвета на ЕС през втората половина на следващата година. Това обяви министърът на отбраната Анегрет Крамп-Каренбауер. Генерал Хайнрих Браус, до миналата година заместник-генерален секретар на НАТО, заяви пред БНР, че европейците трябва да поемат по-голяма тежест при гарантирането на сигурността си, но като партньор, а не като враг на Америка.
„Ние, европейците, сме далеч от способността си сами да се грижим за сигурността си. А и не виждам защо трябва да се разграничаваме от Америка. С изключение на Франция нито една друга европейска страна не притежава ядрено оръжие. В момента само американският щит може да защити европейците при заплаха от Русия. За Германия това е от съществена важност“, каза ген. Браус за програма „Хоризонт“.
„Европейците трябва да се ангажират повече със собствената си сигурност“, добави той.
Коментарите му идват в момент, когато Германия е парализирана в крайния стадий на канцлерството на Ангела Меркел, вързана в усмирителната риза на голямата коалиция. Великобритания си губи времето и енергията с хаоса около Брекзит. А Италия и Испания могат само да мечтаят за стабилно правителство. В това време френският президент Еманюел Макрон, който е в по-комфортна вътрешнополитическа ситуация, разпространява идеите си за бъдещето на Европа и света. Направи го отново с интервюто си за „Икономист“, като каза, че НАТО се намира в мозъчна смърт. Програмното му интервю прави впечатление и с още няколко важни тези, например за военна и стратегическа автономия на Европа, и за суверенитет в политиката на ЕС спрямо съседите му, т.е. - Русия, а по думите му тази политика не може да зависи от настроенията на трета страна, т.е. - САЩ.
Поглед от Германия върху тези идеи даде генерал-лейтенант Хайнрих Браус , до миналата година заместник-генерален секретар на НАТО по отбранителна политика и планиране. Днес той е анализатор за Германското дружество за външна политика в Берлин. С него разговаря Весела Владкова.
- Френският президент обича да влиза в ролята на стратегическия визионер за Европа. Какво каза на европейците с твърдението си, генерал Браус, че НАТО се намира в мозъчна смърт?
- Мисля, че Макрон бърка двустранните отношения между две страни-членки и същността на НАТО като отбранителен съюз. Разбирам тревогата на френския президент от соловите изяви на президентите на САЩ и на Турция в регион, който е от съществена важност за сигурността на Европа. Но и където Европа има както интереси, така и отговорност. Това обаче в никакъв случай не означава, че НАТО е с отслабени способности, или както се изрази Макрон „в мозъчна смърт“. За мен неговите думи са прекалени, особено изразеното съмнението в смисъла от член 5-ти.
От друга страна трябва да призная, че Макрон е прав по отношение на притесненията му за стратегическото развитие на Алианса. Имам предвид липсата на воля у европейските партньори в НАТО да мислят, да преценяват и да действат стратегически. Европейците трябва да се ангажират повече със собствената си сигурност.
- А съгласни ли сте с Макрон, който твърди, че Америка е загърбила Европа, макар САЩ да инвестираха много в сигурността по източния фланг, докато Франция там липсва напълно?
- През последните години НАТО увеличи боеспособността си. Американците значително увеличиха присъствието си в Европа и инвестициите си в сигурността, особено в Източна и Южна Европа.
Вярно е също така, че различни изказвания на американския президент Доналд Тръмп предизвикаха смут. Напоследък обаче той не поставя под съмнение значението на НАТО. Нещо повече - за първи път след края на Студената война американците значително увеличиха военното си присъствие в Европа. Това означава, че Съединените щати остават съществена част в отбранителната система на Европа.
- Франция на Макрон настоява за самостоятелна европейска отбранителна система. Макрон може ли да разчита на Германия, генерал Браус?
- Какво да Ви кажа - Франция си е Франция. Франция е ядрена сила. Франция мисли глобално, действа глобално. Франция е член на Съвета за сигурност на ООН. Така че трябва да анализираме съображенията на Макрон през тази призма. Европейската отбранителна система все още е мираж в бъдещето. Би било добре, европейците да могат да се обединят около обща визия в името на собствената си сигурност. Но като партньор, а не като враг на Америка.
Германия е в различна позиция от Франция. За разлика от Франция, Германия се намира в сърцето на Европа и е заобиколена от приятели и партньори. В същото време обаче Германия е най-близкият партньор на страните в Централна и Източна Европа, на които трябва да се притече на помощ в случай на заплаха от Русия. Германия не притежава ядрени оръжия. Германия разчита напълно на американската помощ в противовес на руското ядрено оръжие. Затова искаме да запазим американските военни в Европа. Затова и искаме европейците да поемат своя дял в отбраната в рамките на НАТО.
- Бундесверът обаче се намира в тежко техническо състояние, а разходите за отбрана все още са далеч от обещаните 2% от БВП.
- Уви, в Германия има силни партии, които не позволяват увеличаването на боеспособността на Бундесвера и на разходите за отбрана. Въпреки това отбелязваме напредък. А и да не забравяме, че не можем да гарантираме сигурността си без британците, най-голямата военна сила на Стария континент, и само с Франция като основен стълб на европейската отбрана. Затова Германия се застъпва за укрепването на трансатлантическото сътрудничество, но с по-силна Европа.
- Доколко тези различия между Франция и Германия тежат в отношенията между двете държави? В крайна сметка Европа живее от интензивния диалог между Париж и Берлин.
- Така е, но не само. Но сте права, че що се отнася до общата отбранителна способност на европейците почти нищо не се случва без съгласуване между Германия и Франция. В този смисъл не знам, какви ще са последствията от тези остри думи на Еманюел Макрон за двустранния диалог. Но пък канцлерът реагира много категорично. За Макрон може би не беше много подходящо, че интервюто му за „Икономист“ излезе в деня, в който генералният секретар на НАТО беше в Берлин. Получи се задочен диалог - докато Макрон твърдеше, че Европа може да се защитава сама, Столтенберг заяви в Берлин точно обратното. Аз подкрепям Столтенберг.
Ние, европейците, сме далеч от способността си сами да се грижим за сигурността си. А и не виждам защо трябва да се разграничаваме от Америка. С изключение на Франция нито една друга европейска страна не притежава ядрено оръжие. В момента само американският щит може да защити европейците при заплаха от Русия. За Германия това е от съществена важност.
- Мисля обаче, че Франция добре разбира това. В този смисъл интервюто на Макрон е по-скоро повод за размишление. Европа трябва да се замисли, каква роля иска да играе в един свят, в който пластовете между световните сили САЩ, Русия и Китай се разместват. Защото Китай е световна сила - политическа, икономическа и военна. Съединените щати все повече се обръщат към Азия, към тихоокеанския регион. Така че за мен това е най-голямото предизвикателство. Не само заплахата от Русия в Европа.
- По-тясното сътрудничество в областта на отбраната ще бъде един от приоритетите на Германия по време на председателството й в ЕС следващата година. Това обяви министърът на отбраната Крамп-Каренбауер. „Няма безплатен обяд“, каза тя, и допълни, че Германия не може повече да седи отстрани и да наблюдава. Каква е новата роля на Федералната република, за която говори Крамп-Каренбауер, генерал Браус?
- Иска ми се думите на министъра на отбраната да са искрени и да се превърнат в реалност. Защото това е правилната посока. Само че в Германия управлява коалиционно правителство. Не виждам готовност в редиците на коалиционния партньор на Крамп-Каренбауер да я подкрепят. Социалдемократите са скептични, когато става дума за увеличаване на военния бюджет и на боеспособността на армията. Това поведение е част от идеологията на тази партия. Но още на следващата среща на върха на НАТО през декември отново ще се заговори за прословутите 2 процента от БВП за разходи за отбрана. Американският президент отново ще настоява за изпълнението на този ангажимент.
В името на обективността трябва да призная, че през последните години Германия драстично увеличи разходите си за отбрана - с цели 40 процента. Само тази година разходите са с 12 процента повече в сравнение с миналата. Крайната цел е процент и половина през 2024, и 2 процента през 2031 г. Това са намеренията на Крамп-Каренбауер, но мога от сега да Ви кажа, че постигането им ще е много трудно.
- Партньорите на Германия в НАТО отдавна настояват за по-голям ангажимент на Берлин във военните операции на Алианса. Често се забравя, че Бундесверът е на подчинение на Бундестага, т.е. германската армия е парламентарна армия.
- Първото и най-лесно обяснение е нашата история. Не отричам това, но вече не е достатъчно като аргумент. Бундесверът е създаден в годините на Студената война, при това като отбранителна армия в хода на присъединяването на Западна Германия към НАТО. След ужаса на престъпленията на Третия райх и на Вермахта и до падането на Берлинската стена Германия се придържаше към отбранителните функции на армията си. Такова е и тълкованието на Конституцията.
Едва след промените, когато смятахме, че в Европа е настъпил траен мир, но военните конфликти по света продължиха да съществуват и да заплашват сигурността на Европа, Германия преосмисли ролята си и се включи в международни военни операции. И въпреки това, до ден днешен у нас съществува така наречената „култура на въздържане“, на въздържане от военна намеса. Затова все още е много трудно парламентът да вземе решение за военно участие в международна операция. А новите времена, в които живеем, изискват Германия да взима все по-голямо участие в разрешаването на глобалните конфликти.
Интервюто може да чуете в звуковия файл.
