„Животът – преди и след Земята“ е заглавието на забележителна статия, написана от биолозите Алексей Шаров и Ричард Гордън, преобърнала стереотипните представи за възникването на живота на нашата планета.
В своето хипотетично проучване те прилагат един от прочутите закони на Гордън Мур, според който компютърната памет се усъвършенства експоненциално и на всеки две години броят на транзисторите в интегралните схеми се удвоява.
Правят го нетрадиционно: заместват транзисторите с основните градивни елементи на нуклеиновите киселини – нуклеотидите, а интегралните схеми – с генетичен материал. Резултатът е повече от изненадващ: ако се екстраполира правилото назад във времето, се оказва, че за да се развие животът в цялата му сложност от самото начало са необходими поне... 9 милиарда години. Възрастта на Земята обаче се изчислява едва на около 4 и половина милиарда.
Може ли да се обясни този парадокс? Успяха ли най-сетне учените да стигнат до единно понятие за живота или същества като вирусите и мулетата продължават да предизвикват неразрешими засега спорове? Има ли нови хипотези за произхода на самия живот извън нашата планета?
С физикохимика от СУ „Св. Климент Охридски“ проф. д-р Николай Денков търсим отговорите.
