Първите текстове, засягащи регулацията на изкуствения интелект, вече са в парламента и очакват своето одобрение. Текстовете са свързани с обучението на изкуствения интелект. И са записани в Закона за авторските права. След приемането им, авторът ще е длъжен да посочва, че продуктът му не може да се използва от изкуствен интелект
Промените разрешават при автоматизиран анализ на текст да не се заплаща, ако се използват данни за научни цели и то само от определени организации, които са строго научни в обществен интерес. За обучение на ИИ няма са се дължат авторски права при използване на данни. Така на практика, ако авторът държи на правата си, той трябва изрично да посочи това. Но не само със съобщение към продукта си, но и със специален код, който да покаже на ИИ, че не бива да ползва данните. Обяснява юристът Емилиян Арнаудов, ръководил екипа за промените:
"Примерно, ако се изследват определени литературни творби, би могло да премине през анализи стотици хиляди текстове, за да се достигне до резултат и съответно до научно изследване".
Промените ще улеснят институции като БАН и университетите, които имат проучвания с ИИ. Но и идеята е да не се спъва развитието на изкуствения интелект и в Европа:
"ИИ не може да функционира и без да ползва големи масиви от данни. Идеята е да може да бъде конкурентоспособна европейската икономика, тези ограничения да не спъват развитието на ИИ".
Емилиян Арнаудов казва, че засега законодателството урежда повече въпроса как ИИ използва обекти на авторското право, а не как са уредени правата, ако автор на продукта е самият изкуственият интелект.
В САЩ Върховният съд се произнесе с решение в посока, че ИИ не може да притежава патенти. Службата за авторско право заявява, че творба, създадена без човешка намеса, не може да бъде обект на авторско право. Емилиян Арнаудов казва, че в Европа очакванията са при законодателството за контрол на изкуствения интелект последната инстанция да е пак на човека:
"Клипове, да кажем в Ютюб, дали става въпрос за защитеното авторско и сродно право, или става въпрос за нещо, което Вие сте си сътворил вкъщи - тази разлика обикновено човек може да я направи".
В областта на ИИ няма законова уредба, която да определя как правомерно да се развиват отношенията. Докато в областта на авторското право такива закони има от години, припомня юристът.
Затова Емилиян Арнаудов не поставя на една плоскост факта, че държава като България адаптира правните си текстове за ИИ. Докато в същото време страната ни попада в т.нар. Списък 301, затова че не прави нищо за спазване на интелектуалната собственост.
Извън САЩ и Европа, от година насам Китай е интегрирала използването на изкуствен интелект, за да подобри своята съдебна система. С него се правят закони, изготвя документи, повдигат се обвинения, търсят се "човешки грешки" в решенията. Съдии трябва да се консултират с ИИ. Наскоро политици в 49-тия парламент дадоха това като доказателство, че има нужда от регулации. Но предимно в областта на защитата на работещите. Юристът Арнаудов казва, че поне в Европа, ИИ да пише закони. Но в кантората си използва софтуер, който, най-общо казано, спестява от рутинната практика…
Чуйте още в звуковия файл.
