През 2022 г. поради кризата с енергийните цени бяха въведени извънредни мерки, а една от тях е таван на приходите за производителите на електроенергия.
Тази мярка е заложена в проектобюджет 2024 г., който дава заявка компенсирането на разходите за фирмите над определена ценова граница да продължи. На 16 ноември 2023 г., Българската фотоволтаична асоциация (БФА) и други организации депозираха становище до министъра на финансите и несъгласие тази мярка да продължи.
Събеседник по темата пред Радио София е Меглена Русенова, председател на БФА, която анализира как се развива пазара на електроенергия през 2023 г. и остана ли отпечатък върху бизнеса от кризата през миналата година.
„2023 година завършваме с относително стабилизирани пазари на електроенергия. Показателно за това е, че цените на електроенергийните борси в цяла Европа вече са стабилни. Далече сме от кризата, която започна през зимата на 2022 г., след агресията на Русия в Украйна, което рефлектира и върху електроенергийните пазари“, посочи тя и допълни, че екстремните цени на електрическата енергия от лятото на 2022 г. вече са далеч в миналото.
„Наблюдаваме успокоение на цените, което се вижда и през последните месеци, де факто не се налага да се упражнява компенсация на цените за крайните потребители в страната, тъй като средно претеглената цена на борсовия пазар беше под 200 лева“, поясни тя.
По думите й позицията на БФА винаги е била конструктивна и в интерес на инвестиционния климат.
„Като цяло ние подкрепихме всички мерки свързани с овладяване на цените на електроенергията, защото те бяха екстремни, пазарите бяха много волатилни, цените наистина невиждани до този момент. Ние като фотоволтаична организация и като инвеститори подкрепихме мерките насочени към справяне с високите цени на електроенергията, които обаче, през 2023 година вече дадоха резултат“, подчерта Русенова.
Поради тази причина позицията на БФА е, че не е необходимо да се продължават мерките, свързани с таван на приходите на производителите на електроенергия, защото този сектор е един от стратегическите за развитието и на българската икономика, и в този смисъл е необходимо в него да бъдат извършени големи инвестиции и той да се модернизира. За да могат да се извършат тези инвестиции, които са обичайно дългосрочни, за инвеститорите трябва да има една предвидима среда, която пък е свързана с въвеждане на регулационни мерки, чрез които да сме равнопоставени като място на инвестиции, в сравнение с другите европейски държави, поясни тя.
„Защото с очертаващата се рецесия в европейските икономики, битката за нови инвестиции в енергийните сектори е доста конкурентна. Затова считаме, че продължаването на тавана на цените за производителите на електрическа енергия през 2024 година, няма да има положителен ефект за инвестиционния климат, ще отправи ненужно лоши сигнали към български и чуждестранни инвеститори, които имат намерение да правят нови инвестиции в българската енергетика“, категорични са от БФА.
„Това което наблюдаваме е, че през последните 2 години са инвестирани над 2 милиарда евро в нови енергийни обекти от възобновяеми източници, изцяло частни инвестиции финансирани от български и чуждестранни финансови институции. За да може инвестиционният процес да се развива нормално, в България регулацията трябва да следва тази в ЕС, а ЕК не предвижда през 2024 година да продължи политиката за таван на приходите. Това са нашите аргументи, свързани и с възможността българският енергиен отрасъл да може да инвестира и в технологии за съхранение на електроенергия – допълнителен аргумент, който считаме, че е нужно да се отчете при разглеждането на Параграф 3 от Закона за държавния бюджет“, подчерта Меглена Русенова.
Още подробности по темата, чуйте от разговора в звуковия файл.
