В статия, посветена на книгата, "Таймс" написа: "Малцина биха отрекли, че английският е завладял света. Но французите винаги са отказвали да приемат тази езикова победа в "легнало положение". Книгата на френския лингвист е написана увлекателно и забавно и въпреки че той се опитва да убеди читателите, че "истинската сила на английския и неговият универсален престиж, неговата стойност, способността му да се справя с всичко, се дължи на масовото използване на един друг конкретен език – френския", той отдава значимото и на английския като много гъвкав език и няма нищо против навлизащите във френския англицизми, ако се използват добре. Както сам авторът посочва: "Това е книга, написана от хумористична гледна точка, умишлено недобросъвестно, арогантна, шовинистична".
"Той е много колоритна фигура, с баща италианец. Забавен специалист по езика, особено когато го гледаме по телевизията. Дори само за няколко минути представя интересни думи, които имат интересна етимология. Бернар Черкилини е много известна фигура във Франция, академик, лингвист", казва Теодора Христова-Бройд – преподавател по френски език и френска история в лондонския Кралски Колеж (Kings College).
По думите ѝ, поне веднъж годишно Черкилини се опитва "да настъпи английския по опашката" и да докаже, че френският е велик език.
Какви са основните аргументи на лингвиста, каква роля играе национализмът в подновената лингвистична война между Париж и Лондон?
"Неговият оригинален аргумент е не това, че френският е дал голямо количество думи на английския – само 40%, по-малко от половината думи в английския са с френски произход. Той казва, че френският е дал качествените, ценностни думи на английския – управленските изрази, всички думи, които се ползват в търговията, в духовността, философията и правото. Тоест, всичко, което има дълбочина и смисъл, според Черкилини идва от френския", пояснява Теодора Христова-Бройд.
6-7 века френският остава важен език в аристократичните среди на Англия, но не навсякъде на британските острови, напомня тя.
Бернар Черкилини отбелязва, че английският е гостоприемен към чуждите думи – независимо дали са китайски или идват от викингите, и е гъвкав език, за разлика от френския, в който на чуждата дума се гледа едва ли не като на враг.
"Английският език обеднява, защото говоренето на английски във всички части на света малко по малко го извежда извън неговите корени, започва да приема тенденции на загубване на думи, а не на приемане на думи в своята граматика и лексика", коментира още Теодора Христова-Бройд и добавя друго свое наблюдение – в англосаксонските държави ученето на езици в училище запада, закриват се и езикови факултети в университетите.
Немалка роля във френско-английската езикова вражда играе национализмът. "Опозицията към английския език е от много време, политика на френската държавност", отчита българският специалист.
"Значимостта на това да бъдеш французин – част от него е френският език, френската култура. Всичко, което е добавяло – емигрантска култура, езици, социални добавки, към френската култура, не се признават. Асимилацията е част от френската конституция."
Всички детайли по темата чуйте в звуковия файл.
