Признавам, че не познавах добре творчеството на Михаил Чаушев и Лили Чаушева, и когато започнах да помагам на Деля за организацията на изложбата им, бавно, стъпка по стъпка се запознах с техните работи. Първо с монументалните, а после с творбите им от ателието. Постепенно се потапях в атмосферата на 80-те години на миналия век и осъзнавах силното присъствие на художниците от това поколение, колко творческа и физическа енергия са вложили в усилията си да устоят на изкушенията, на конюнктурата и да създадат изкуство, актуално и днес. Михаил и Лили са едни от тези автори.
Семейство в живота и на моменти творчески тандем, в изкуството двамата следват свой собствен път. Докато монументалните работи на Михаил Чаушев допълват и същевременно търсят естетическия образ на времето, в което живее, живописта му е шепот, чието ехо ни достига като тътен и кара кристалите в нас днес да звънят. Във време, когато творческите компромиси са въпрос на оцеляване, живописта на Михаил Чаушев е честна и искрена и с нея той избира да се съхрани като автор. В нея създава свой оригинален свят, в който спасението е в постоянното търсене, а творческият комфорт – в постоянното съмнение. Пастелите му – дълбоки и тихи, мистични и топли, създават чувство на меланхолия и уединение. Една измислена реалност, в която можеш да се разходиш и да намериш покой. Живописта му е приглушена и изискана, добре премислена и въпреки това много емоционална. Тя е светлина от едно отминало време. Работите му ни връщат към търсенията на авторите от 70-те и 80-те години и логичната връзка на изкуството им с това на XXI век. Ако днес не видим тази връзка, ще продължим да живеем със "сладката" заблуда, че всичко започва от нас.
Живописта и на Лили Чаушева е смела, "мъжка", такава каквато само жена може да създаде. Крехка като натура, работите ѝ са категорични, а текстилните ѝ пана са силни и лишени от шаблонност. Стъпила върху фундамента на българската традиция, тя постига върхове в своите търсения – както в абстрактната живопис, така и в монументалните работи. В основите на своите пана тя вплита най-доброто от българската традиция, така както легендите разказват, че старите майстори са вплитали в градежа сенките на красиви девойки. Вплита духа на предаваното от поколение на поколение мистично познание за света, кодирано в българския текстил. Изкуството ѝ е лишено от мимолетни и излишни амбиции. Незасегнато от настоящето, то създава връзка между миналото и бъдещето. Текстилните ѝ пана са монументални не само с размерите си, а и с вложената в тях идея за вечност. Докосването до тях е като път във времето.
Сенките оформят светлината.
Сенките на времето оформят авторите и тяхното творчество.
Открийте светлината в работите на Михаил и Лили Чаушеви!
Стефан Чурчулиев, куратор на изложбата
В звуковия файл чуйте изкуствоведката д-р Дочка Кисьова да представя изложбата "Истина беше…" на семейство Лили и Михаил Чаушеви.
Експозицията се открива на 26 март и продължава до 12 април 2024 г. в СБХ "Шипка" 6, зала 1А.
Снимка – СБХ "Шипка" 6
