Репортаж на Добромир Видев в предаването ''Хоризонт до обед''
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Днес се навършват 20 години от депозирането на документите на България за членството ни в НАТО във Вашингтон. Там е мястото, където всички държави-членки, които вече са 32 с Швеция, депозират договорите си. А Афганистан е мястото, където България почти 20 години имаше контингент.
Мисията в Афганистан започва със събитието от 11-ти септември, когато самолети се врязаха в двете кули близнаци на Световния търговски център в Ню Йорк. През 2001 година мисията започва под егидата на ООН. А след 2003-та - до края й през 2021-ва година, мисията ще се води под различни наименования частично или изцяло от НАТО. България се включва в Афганистан още през 2002-ра, докато тя е още под егидата на ООН. Първият досег с държавата правят развърнатия на 10 км. от столицата Кабул банно-перален комплекс.
А първото й голямо предизвикателство е само две години след приемането ни в НАТО. През 2006-та година български контингент управлява трафика на входната врата на Афганистан - летището в столицата Кабул. Задачата по охраната е много отговорна. По това време от близо 23 летища, които са на територията на Афганистан, работят едно или две, разказва Марин Начев. Той е командирът на българския контингент за управление на летище Кабул. Летището е разделено на военна и гражданска територия. ВИП и обикновени гости, агенции на НАТО, коалиционни сили – всички са там, разказва още пресни спомени през 2007-ма година Марин Начев.
Според него дипломацията е една от основните за разбирането на местното население. Затова едно от първите неща, които направили, е да влязат в контакт с местните вождове. Заради това, че търговията била като приход за тях, Марин Начев организирал и пазар в района на летището в събота и неделя. Покрай ротациите няколко пъти нямало достатъчно хора за охрана и нямало пазар.
За 18 години българските ВВС не са повтаряли подобна мисия. Как НАТО се е доверил на България за тази мисия, разказва Пламен Йорданов. През 2010 година той е бил националният ни военен представител в Афганистан. Дори и с проблеми, Пламен Йорданов свидетелства, че никой афганистанец не е гледал на българския войник като на НАТО-вски:
"Българин не се посрещаше с някакво негативно отношение. /.../ Това караше командирите на дадените операции да хвърлят българите понякога в по-трудни задачи и те се справяха".
Обяснение за уважението на обикновения афганистанец има Георги Панайотов. В момента той е посланик на България в САЩ. Но между 2002-ра и 2007-ма година Георги Панайотов е заместник-ръководител на посолството в Афганистан.
"Хиляди афганистански граждани в продължение на десетилетия се обучаваха в български висши и средни учебни заведения. Всички бяха с отлични впечатления и спомени от България. Контактите между хората понякога са определящи за развитието на отношенията между две държави. Те и до ден днешен хранят чувство на благодарност към България", разказа той.
Георги Панайотов казва, че за петте години, прекарани там, е имало промяната в отношението:
"Ние бяхме добре дошли навсякъде, с отворени врати ни посрещаха. С течение на времето започнаха да се забелязват и други тенденции. В края на краищата се стигна до това международната общност да се изтегли от Афганистан".
Въпреки изтеглянето на мисията, след идването на власт на талибаните през 2021-ва година, изводите от участието ни там остават валидни, обяснява още Георги Панайотов.
"Националната сигурност на България се влияе не само от събития, които са в непосредствена близост до нашите граници, а които се развиват на хиляди километри от нашите граници".
Още истории за българския контингент в Афганистан, както и за една чисто човешка история - за румънската църква и българските й стопани насред Кандахар, чуйте в звуковия файл.
