През 1980 година аутизмът е въведен като официална диагноза – генерализирано разстройство на развитието. Класическият портрет на аутизма включва изолираност, значителни затруднения в говора и ученето, запомняне наизуст, буквалност и твърдо настояване за еднаквост. Аутистите са крайно интровертни и не проявяват желание за социализиране. Науката ги определя като невроатипични – при тях невронните връзки са различни. Това определение е много малка част от това, което се поставя за диагнозата аутизъм. Ани Андонова, член на Управителния съвет на сдружение "Асоциация Аутизъм" е гост в "Нашият ден".
"Това, което липсва в България, е подкрепата за родителите. Това е един много труден момент, когато родителят получава тази диагноза. Вече има малко повече социални услуги и места, където тези деца са приети, работи се с тях, интеграцията в детските градини и училищата наистина е вече на по-високо ниво, по-добре са приети. Има положителна перспектива в тази насока", заявява Андонова. Тя отчита и липса на достатъчно социални предприятия в България, които да поемат грижата за навършилите пълнолетие младежи с аутизъм.
Организацията, в която членува Андонова, си е поставила за цел да улесни преминаването от услуга в услуга на хората, влезли в социалната система. Родителите са затруднени и се лутат в ограничените възможности на системата. Гостът поставя акцент и върху липсата на ранна интервенция в България – нещо, което се обсъжда вече 20 години. Ако едно дете бъде обхванато от системата в много ранна детска възраст, нещата биха се развили по доста по-положителен начин, смята Андонова.
"В момента към Центъра за социална рехабилитация и интеграция работим с програма, в която са включени родителите, и виждаме смисъла от това нещо. Когато родителят е въвлечен в този процес и е подкрепен, нещата се развиват много по-добре", казва гостът и допълва, че терапевтичната специализирана работа води до най-положителни резултати.
В информационния поток периодично се появяват материали, свързани с това как останалите хора реагират на диагнозата аутизъм. Според Андонова има промяна във възприятието на обществото. Лекарите също са станали по-запознати и имат различно отношение. Все още се среща неразбиране, но информационните кампании достигат до все повече хора.
Относно интегрирането на деца аутисти в образователната система, Андонова казва: "Има интеграция, но тя не е успешна. Не всяко дете е подходящо да бъде в училищна среда поради ред причини – сензорни претоварвания, невъзможност да се концентрира. За всички деца има някъде място в образователната система. Трябва да се намери подходящото място за детето. Ресурсните учители, които би трябвало да подпомагат процеса в образователната система, много рядко стоят с децата в класната стая, а ги изкарват от нея и се занимават индивидуално – не това е целта. Ние искаме тези деца да бъдат подкрепени в средата с подходящите инструкции. Много е важно как учителите ще представят на класа проблемното дете. Има много успешни интегрирани деца." Андонова допълва, че трябва да се формира предварително мултидисциплинарен екип, който да запознае учителите със специфичните нужди на съответното дете аутист. Обикновено твърде късно се прибягва до тази мярка и се стига до конфликтни ситуации в учебната среда.
Гостът в предаването кани слушателите на Спортен празник под надслов "Зедно сме силни". Той ще се проведе на 27 април в парк "Дружба". Материали, свързани с информационната кампания за аутизма може да бъдат намерени на интернет страницата на Асоциация Аутизъм.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
