Важно е как коментираме всяка една тема в публичното пространство

Тоест, понятието „трети пол“ в Истанбулската конвенция не съществува, но темата за превенцията срещу насилието е изключително важна в световен мащаб. 75-ата Церемония по връчването на наградите „Златен глобус“ мина също под този знак. Холивудските знаменитости се появиха на нея облечени в черно, което бе в знак на протест и в подкрепа на жертвите на насилие. Опра Уинфри, която получи наградата за цялостен принос, призова всички жени да бъдат смели и да не мълчат за нещата, които им се случват.

Как темата за равнопоставеността между половете, стереотипните полово специфични роли в обществото и превенцията срещу насилието се комуникират в общественото пространство, медиите и рекламата? Това бе темата, която днес обсъдихме с  председателя на Българската Асоциация на ПР Агенциите, управляващ съдружник в една от големите рекламни агенции, основател и собственик на водеща ПР агенция и експерт по комуникации с над 20 годишен опит в корпоративни и институционални проекти - Катя Димитрова.

Аз бих искала да обърна внимание на това, което се случва в публичното пространство в момента. На практика в България има много важни теми на дневен ред, една от които е и Българското председателство на ЕС, има много други актуални теми в обществото. Борбата с фалшивите новини, необходимостта от реформа в образователната система. На фона на това изниква темата за равнопоставеността между половете и по-точно за така интерпретирания „трети пол“ през призмата на Истанбулската конвенция.

За всички, които не са имали възможност да прочетат пълния текст на тази конвенция, аз си направих труда да извадя опорната точка, от която тръгнаха всички коментари, а именно - определението в конвенцията за пол, където пише, че пол, или на английски - „gender“, а не „sex“, което е биологичният пол, означава социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за мъжете и жените, поясни Катя Димитрова.

Извън това определение за пол, на нито едно място не се говори за социален пол, трети пол, не се третира дори възможността един индивид да се определи като нещо различно от биологичния си пол. Това, което касае тази конвенция, е единствено и само насилието срещу жени и момичета, неговата превенция, информираността по темата, както и начина, по който тези процеси се мониторират. Тази конвенция е един изцяло положителен текст и е въпрос на интерпретация, или по-скоро на изкривено представяне на информацията в публичното пространство по темата за социален пол или трети пол.

Начинът, по който коментираме всяка една тема в публичното пространство, е особено важен, посочва ПР експертът Катя Димитрова. 

В днешно време абсолютно всеки от нас може да бъде медия, всеки от нас генерира съдържание в онлайн пространството и социалните мрежи и в този смисъл темата за отговорността , която носим за това, как представяме даден проблем, набира все по-голяма скорост.

Относно интерпретацията на Истанбулската конвеция, всеки от нас трябва да си дава сметка, че такова едно публично говорене има отражение не само върху зрелите хора, но и върху бъдещите активни хора, върху младото поколение, върху нашите деца.

Защо е необходимо да ги сугестираме относно възможностите или невъзможностите да се определят като някакъв друг пол, ако това не е тема на нашето общество в момента?

Целия разговор с ПР експерта Катя Димитрова - чуйте в звуковия файл.