Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Д-р Борислав Борисов: Клиничните изпитвания днес са животът в бъдеще

Биотехнологиите са лечението на XXI век, казва специалистът

Какво представляват клиничните проучвания и какво е тяхното значение за лечението на пациентите? Как се контролират, какви са ползите и има ли рискове за участниците? Както ви информирахме, фондация "Една от 8" стартира кампания за популяризиране на клиничните изпитвания в България.

Потърсихме мнението на специалист с дългогодишен опит в проучванията и изследването на ефикасността на нови медикаменти и терапии -  д-р Борислав Борисов, експерт по фармакоикономика и лекарствена политика. Д-р Борисов завършва медицина в София, специализирал е в университетски центрове в Марсилия и Кеймбридж, директор на Изпълнителна агенция по лекарствата от 1998 до 2004 година, член на УС на Българската асоциация по клинични проучвания:

"Клиничните изпитвания съпровождат историята на цивилизацията. Има данни, че медицински изследвания са правени още от Хамур Аби, Клеопатра и т.н., до първото истинско клинично проучване, направено в края на XVIII век от корабния лекар на Капитан Кук. Ако не е бил д-р Линд, екипажът е щял да умре от скорбут. Д-р Линд започва да храни моряците с кисело зеле и лимони и по този начин ги спасява. Това е изпитване, защото е имало дизайн, цели и две контролни групи. Още тогава хората са имали недоверие и първоначално моряците са отказвали да ядат, ако не видят, че капитанът и лекарят ядат. Недоверието към клиничните изпитвания не е ново, но добро впечатление прави значително по-високото ниво на информираност на днешните пациенти, те знаят много повече... Недоверието трябва да се повлияе с разговор между лекар и пациент".

Клиничното изпитване е изключително контролиран и регулиран процес


Два независими органа следят изпитванията - Агенцията по лекарствата и Комисията по етика, с които предварително се съгласува всеки елемент от протокола (на проучването). Това са правилата в Европа и развития свят и за България от десетилетия.

"Думата "експеримент" е обидна, както за колегите, така и за пациентите, за които участието понякога е изключително решаващо. СнимкаМалко хора осъзнават, че има и един допълнителен елемент - конфликт на интереси. Нямам право, например, да включа близък в проучванията, защото съм заинтересована страна. Освен тази тежка хипер регулация имаме допълнителни стандарти, наложени в САЩ, Япония и Европа. Освен предварителния контрол, има непрестанен текущ контрол", обясни д-р Борисов. Освен контрола от самата фирма, може да има проверки и от контролиращите органи.

В клинични изпитвания може да се въвежда например нова молекула и да се търси нейният ефект, задължително при безопасност. Съвременното понятие за безопасност означава положително съотношение "полза-риск" и тя е различна за едно лекарство за хрема, или за рак.

Липсата на ефект е проблем на безопасността


Често при изпитвания може да се търси нов път на приложение на даден медикамент - например лекарство, прилагано при възрастни да се прилага при деца, при пациенти с бъбречни или чернодробни увреждания, може да се търси комбинация от различни лекарства, или дозировка. Контролът и в хода на проучването е много строг, обясни специалистът.

"Опасност винаги съществува, но рискът много често е сведен до минимум. И със сигурност е по-безопасно, отколкото пресичането на някои столични улици. Пациент, който влезе в проучване е най-строго контролираният. По протокол има много голям брои визити, среща се с едни и същи лекари, те знаят състоянието му, изследва се често - най-често в централизирани лаборатории в Европа, получава безплатна терапия и по всяко време може да се консултира с изследователския екип".


Д-р Борислав Борисов посочи, че в България проучванията са по-малко като брой, в сравнение с някои страни в Европа и САЩ, но по резултати често страната ни изпреварва развитите страни. По отношение на биотехнологиите, специалистът каза, че те са лечението на XXI век. Бумът на този тип технологии промени медицината през последните 10 години:

"Те дават възможност да се разработват ефективни лекарства - ако знаем кой точно рецептор трябва да се атакува, науката произвежда точно антитяло; Ако знаем коя мутация е причина за рака, науката търси лекарство, което да порази точната цел, като лазерен лъч. Терапията вече зависи и от контекста на генетичния фон на самия пациент".

Още за клиничните изпитвания, резултатите у нас и приложението на биотехнологиите в медицината - чуйте разговора с д-р Борислав Борисов!



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Денят на Европа и мирът

Теодор Стойчев е ръководител на Бюрото на Европейския парламент (ЕП) в България. По случай 9 май, Денят на Европа той беше гост в предаването "Радиокафе". Стойчев сподели, че обединението на европейските държави в Евросъюз е цяло чудо, въпреки противоречията, противопоставянето и войните, които те са имали помежду си в исторически план...

публикувано на 09.05.24 в 14:51
Петя Андасарова с водещия на

За музиката, театъра и инфлуенсърството като отговорност към младите хора

В предаването "Добър вечер, София" се срещаме с Петя Андасарова. Тя е само на 23 години, но вече е успешен артист. В артистичната сфера, в която навлиза още от ранните си години тя вече има свой широкоспектърен образ. Като ученичка в 5 клас първо се докосва до музиката и има желание да пее. Записва се към вокалната група на  32 СУ "Св...

публикувано на 09.05.24 в 14:10

55-то издание на "Софийски музикални седмици"

"Софийски музикални седмици" е един от емблематичните фестивали за столицата, а откриването на тазгодишното му 55-то издание ще се състои на 23 май. Той ще протече в два модула - майско-юнски и септемврийски. Повече за на събитието разказа проф. Момчил Георгиев. По думите му Софийски музикални седмици са инкубатор на създаването на нови..

публикувано на 09.05.24 в 12:50

Родителите на над 3800 неприети в ясли и градини деца в София са получили компенсации

До 12.00 часа днес могат да бъдат актуализирани желанията за кандидатстване в столичните ясли и детски градини. След този час системата ще бъде заключена. Обявените свободни места за прием през следващата учебна година са 13 102, припомни пред Радио София Нели Манчева – и.д. директор „Образование“ в Столичната община. „6670 са местата в..

публикувано на 09.05.24 в 10:17

Как да улесним прехода от детската градина към училище?

Започването на първи клас е специален момент в живота на децата. Някои от тях обаче, изпитват страх от неизвестното, имат трудности с фината моторика, концентрацията и новата среда. Специалистите съветват родителите да разговарят с децата си, за да улеснят този важен преход към първи клас и да го превърнат в прекрасно преживяване. Има и..

публикувано на 09.05.24 в 09:06

Район "Люлин" празнува

Днес столичният „Люлин“ отбелязва районния си празник. Тази година от администрацията на района са подготвили 4-дневен фестивал, с който да зарадват жителите на най-многолюдния квартал не само в София, но и в страната. Празникът започва в 17.00 часа, с празнично шествие на учениците от район „Люлин“ по бул. „Захари Стоянов“.  Фестивалът е под..

публикувано на 09.05.24 в 08:12

Влизат в сила временни противоепидемични мерки срещу коклюш

От днес у нас се въвеждат временни противоепидемични мерки срещу разпространението на заболяването коклюш. Според заповедта на здравния министър те ще действат до края на юли и включват безплатна диагностика с PCR тестове в София, Пловдив, Варна, Плевен и Стара Загора. При съобщаване на случай на коклюш, съответното РЗИ ще предписва нужните..

публикувано на 09.05.24 в 08:09