Гости днес са пазители на българския език - проф.д-р Светла Коева - директор на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, и доц. д-р Татяна Александрова – ръководител на секцията за съвременен български език.
Езикът е жива система и всички ние участваме в неговото създаване, функциониране, употреба – подчерта проф. Светла Коева. – Най-много се развива, променя и обогатява лексикалният състав на езика. Днес навлизат много нови думи – понятия и термини, заради новите реалности.
По отношение на правописа Александър Теодоров-Балан е казал: „Грешно е да се мисли, че ако човек пише правилно думите, то той владее езика добре“.
Правописът не е единственото важно нещо. Същото можем да съотнесем към правоговора.
Те, както и пунктуацията, говорят за нивото на образование, трябва да спазваме правилата им, но много по-важно е да знаем кога да употребяваме дадена дума или израз, кога можем да си позволим диалектна или черковна дума.
В момента в Института за български език работят по проект за
изследване на нагласите на обществото по отношение на книжовната норма.
То е с участието на 1000 пълнолетни българи от различни социални групи, с различни демографски и възрастови характеристики.
Един от съществените резултати на изследването е доказателството, че българинът поставя езиковата грамотност много високо в ценностната си система – коментира доц. Татяна Александрова. Това кореспондира с изследване на Агенцията по заетостта, според което работодателите, когато търсят свои служители, поставят сред приоритетите езиковите компетентности. – Това не е учудващо, защото именно чрез езика ние усвояваме и демонстрираме знанията си за света, учим, общуваме, трупаме професионален опит.
Изследването установява кои норми затрудняват повече (пълен и кратък член) или по-малко (мекането, напр. говориме, вместо говорим), а така също установява факторите, които повлияват върху езиковата култура на българина, връзката с образованието и работата, семейната среда.
Инициативата на кампанията “Написаното остава. Пиши правилно!“, започнала през 2013 г., стана доста популярна, но всъщност е постоянна задача и дейност на Института, допълни проф. Коева.
Специалистите приветстват обогатяването на лексиката с нови думи, но препоръчват не винаги да приемаме чуждиците едно към едно, а когато може – да се адаптират съобразно морфологичните особености на българския.
Експертите отчитат, че докато преди време най-важната заслуга за развитието на езика е имала интелигенцията (писателите), днес може би не по-малка е заслуга на медиите, на преводачите, на учените.
Институтът за български език към БАН поддържа няколко канала за връзка и консултация с потребителите:
Чуйте целия разговор на Белослава Димитрова с проф. Светла Коева и доц. Татяна Александрова, за да научите още за дейността на Института за български език, и да си припомните или научите някои примери за правилно изписване на думи и изрази.
На 4 ноември т.г. Институтът за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ организира Ден на отворените врати, който ще се проведе от 11.00 до 16.00 ч. в сградата му (бул. „Шипченски проход“ №52, блок 17, етаж 5 и 6, Голям салон). Ще бъдат представени занимателни езикови задачи, разработени по проекта „Написаното остава. Пиши правилно!“, част от програмата „Образование с наука“ на БАН и МОН.
"Разговор с психолог. Разбиране и преработка на детските емоции" - е акцентът на организираната тематична среща от Фондация "За нашите деца", която ще се проведе на 22 ноември с родители на деца от 0 до 7 години. Детето показва своите емоции още в утробата на майката, без да има представа и да осъзнава какви са те, това разказа в..
Макар днес да живеем значително по-дълго от нашите предци, основните причини за смъртност остават все същите социално-значими заболявания - сърдечно-съдови, невродегенеративни и метаболитни нарушения. “Когато говорим за анализ на един сложен процес, какъвто е биологичното остаряване, на клетките, тъканите, органите на човешкото тяло и на всички..
Отбелязваме Световната седмица за повишаване осведомеността за правилната употреба на антибиотици. През тази година темата е: “Антимикробната резистентност е невидима, аз не съм“ и има за цел да повиши осведомеността за въздействието на антимикробната резистентност върху живота на хората, като поставя пациентите в центъра на дискусията. Прекомерната и..
Българският фонд за жените отбелазва своите 20 години, 20 години подкрепа за правата на жените в България. Фондът е основан през 2004година от Станимира Хаджичитова и нейни съмишленички. Международната конференция “Феминизмът е за всички“ събра на 14 ноември представители на организации, подкрепени от Българския фонд за жените (БФЖ),..
Фондация за достъп до права (FAR) се присъедини към 29 организации, за да предупреди, че Пактът на ЕС за миграцията и убежището рискува да не успее да защити непридружените деца на границите на Европа. Въпреки че Пактът на ЕС включва редица гаранции за защита на непридружените деца, на практика той вероятно ще изложи децата на още по-големи рискове...
"Мълчанието на майките" е дългоочакваното продължение на криминалната поредица за инспектор Елена Бланко, от испанската литературна сензация Кармен Мола. Също както в предишните три книги – „Кървавата годеница“, "Пурпурната мрежа“ и "Годината на свинята“, историята е едновременно ужасяваща и съкрушаваща. Преводът и този път е на Анелия..
Даниела Белчева е от Варна, живяла е и е работила в Скандинавските страни и откакто си е в България създава фина, елегантна и стилна музика, най-вече на територията на джаза, но не само. За нея 2024 година преминава под знака на третия й албум “Naïve”. Той беше представен в съпътстващата програма на Международния музикален фестивал „Варненско лято“,..