Обществени консултации за изготвянето на Национален антираков план 2021 – 2030 г. събират лекари, експерти от здравния сектор и европейските институции, за да обсъдят ангажиментите на страната ни за профилактика, лечение и последващи грижи, свързани с диагнозата рак.
Напоследък може да се отчете, че все по-навреме пациентите се обръщат към профилактиката на онкологичните заболявания, полагат необходимите усилия дори и да няма национален раков скрининг. Особено активни в това отношение са жените, заяви пред Радио София проф. Асен Дудов, председател на Българското онкологично научно дружество (БОНД).
За съжаление Covid пандемията предизвика страх и отдръпване на пациентите и доведе но натрупване на случаи с напреднало заболяване.
Проф. Дудов припомни, че Европейският антираков план е инициатива, започната от Манфред Вебер, а структурираният план беше представен на 4 февруари 2021 г. от Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия.
Обезпечени с финансови средства 4-те основни стълба на плана: профилактиката, ранната диагностика и лечение, цифровизация на процесите и не на последно място - подобряване качеството на живот на пациентите.
Европейският план предвижда изравняване на възможностите и това е особено важно за България, която е в неравностойно положение за диагностика, лечение и скрининг на онко болестите, подчерта проф. Дудов.
Част от сроковете за включване са до края на годината.
Реалистично е да се случи, не разчитаме на институциите, допълни председателят на БОНД.
„Всеки пациент, които провежда химиотерапия, прицелно или имуноонкологично лечение, би могъл да се ваксинира срещу Covid-19 поне два дни преди вливане на лекарство, или два дни след това. Пациент на лъчева терапия може да се ваксинира дори по време на терапията“, обясни специалистът.
Болни, на които предстои хирургична операция, могат да се ваксинират седмица по-рано или две седмици след интервенцията. Желателно е все пак да се извърши консултация с лекуващия онколог.
С проф. Дудов разговаря Катя Василева.
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..
10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..
Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..
В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..
Предимно облачно
Разкъсана облачност
Облачно