"Кой да има претенцията да събере в една книга при цялата й дебелина всичко и за всекиго? Това е абсурдно и това е всъщност симпатичното предизвикателство, защото първо една книга винаги може впоследствие да бъде дообогатявана и допълвана, и може да послужи като основа да стъпи човек на нея за следващото изследване", сподели Стоянович.
По думите му, в последните десетина години и българската историческа наука, и историческото поумняване на българската обществена среда прави все по-възможно да се гледа по-обективно върху събитията от нашето минало.
"В науката не би трябвало да се вкарва конюнктура. Вкараш ли конюнктура изпадаш до положението на човек, който с пяна на уста седи с някакъв лозунг някъде и иска непременно някой от другата страна да умре", коментира той.
Освен това допълни, че тази поредна негова книга за периода от Освобождението до края на Първата световна война подпомага изкачването на едно следващо стъпало на знания, на една относително обективна картина на епохата, за да направи една рамка на онова, което е постигнато само за 25 години с неволна алюзия и намигане към днешния ден. Той посочи, че за тези 25 години България по онова време приема европейското законодателство, създава своите европейски институции и този период е първата вълна на европеизация.
"Политическият елит, военният, научният се е чувствал естествен в своята европейска среда. Днешните хора, които ни управляват продължават да имат нужда от доказателства, че сме част от Европа. Защото в момента това, което виждам е, че ние сме формална част от Европа, но нито сме го осъзнали, нито можем да го осмислим", отбеляза Стоянович.
"Европа не е значка да си я сложиш. И там има глупави хора, и там има корумпирани хора, и там има недоучили хора, и там има хора, които вероятно не са си на място. Но процентът е малък, законите са повече, начинът да им се тури спирачка е в пъти по-ефективен", каза той.
Относно бъдещето, Стоянович заяви, че какво ще пише в учебниците зависи от това, кой ще пише учебниците, но по негова преценка тази власт няма да е дългосрочна:
"Тепърва идват два големи летни месеца, тепърва идва плодородие, има "а наздраве", мастика под орехови сенки… Елате да видите какво ще стане октомври-ноември. Тогава, когато в буркана с царска туршия няма да има нито царе, нито туршия".
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Надежда Йоцова е израснала в музикална къща – баща ѝ е Христо Йоцов, емблематична фигура в българския джаз, майка ѝ е цигуларка в Симфоничния оркестър на БНР, нейният дядо Георги Йоцов е изтъкнат обоист от Софийската филхармония (със сериозен интерес към барока), баба ѝ Рина Ранджева е пианистка…можем да продължим да изброяваме, но Надежда върви по..
Киноконцерт: Романтичните неволи на Чаплин, Кийтън, Линдер - прожекция с музика на живо. Слушаме Еви Карагеоргу – координатор на събитието: "Това е много специална програма с три неми филма с музика на живо, рядко имаме такава възможност да ги видим" Повече подробности за автора на музиката и други неща, които ще ви заведат на прожекцията - в..
Разказът е на Снежана Маринова - краевед, изследовател на историята на Стара Загора и съавтор на книгата “Мозайка от миналото на Стара Загора”: Къде са секвоите в България? Откъде идват тези в Борисовата градина? Кой е В.В.Попов, чийто постамент за паметник откриваме до секвоите там? "Каква е цената, ако иска един човек като родения в Стара..
Разговорът е със Здравко Петров - урбанист и създател на проекта “Исторически маршрути”: "София никога не е била изостанала, минава през много животи. Била е много различна от това, което можем да си представим - с кьорсокаци и малко черкви, някои, като Света София, превърнати в джамии." Какво е съдържал първия градоустройствен план, кои са..
Прожекции на документалния филм „Скритата красота на Севера“ - повече за филма, заснет с дрон от неговия автор Вивиа Ники: "Северът за моето усещане е много мистично място с изключително много култура, оято е неразкрита." Разказът продължава като филм във филма или като изложба за филма - преценете сами в звуковия файл.
Започва третото издание на „Форум за съвременно изкуство и култура WIDE ARТ“ – за него ни разказва Радослав Механджийски: "Представяме съвременното изкуство през най-различни перспективи. Търсят се пресечни точки между технология и изкуство, психоанализа и изкуство и т.н. Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство." Още за поредното..
Визулен тур в изкуствата – Мария Маринова и Евгения Селвелиева от настоятелството на „Читалище-мечталище“ – на живо в студиото: "Това е гражданска инициатива, която събра съвсем случайно единомишленици. Оказа се, че има страшно много хора, които искат да видят културен хъб, а не прашасали и оставени на командно дишане места. Реално има супермного..
Облачно
Разкъсана облачност
Предимно облачно
Ясно