Думите, белязали 2022-ра, са „война“, „инфлация“, „избори“ и „Украйна“. Това показва вотът на хората в широкомащабното изследване, провеждано на платформата за грамотност „Как се пише?“.
След тях в първите десет се нареждат „газ“, „доброволци“, „мижав интерес“, „бежанци“, „хартиена коалиция“.
Кампанията „Думи на годината с Как се пише?“ се реализира за втора поредна година, всеки имаше възможност да гласува за знаковите думи и изрази за България през изминалата година, припомни в ефира на Радио София Доротея Николова:
„Целта на инициативата е ние, хората да посочим нашите думи на годината, това което ни е вълнувало като теми и предизвикателства, кое ни е зарадвало, за какво сме тъжили. Общо събрахме 311 предложения – думи и излази.“
Николова е учител по български език и е съорганизатор на кампанията заедно със създателката на сайта „Как се пише“ д-р Павлина Върбанова.
Доротея Николова и д-р Павлина Върбанова Снимка: БНР
В изследването на важните за обществото теми у нас този път се включва и класация на най-употребяваните думи и изрази в медиите на български език. Партньор по този пункт е системата за глобален медиен мониторинг и анализи Sensika, чийто анализ показва 20-те най-често споменавани думи в периода 1 януари – 31 декември 2022 г.
С помощта на софтуерни инструменти са проверени около 11,3 милиона публикации в близо 8 хиляди онлайн информационни източника– новинарски сайтове, портали, сайтове на електронни медии, блогове и др.
Оказва се, че най-използвани са „България“, „Русия“, „Украйна“, „война“, „Европа“, „САЩ“, „политика“, „министър“, „цена“, „дете“, „помощ“. Сред класиралите се в първите 20 са и „газ“, „енергия“, „управление“ и „икономика“.
Появява се и „Сашко“.
Според организаторите на инициативата като цяло думите, които хората са предложили и избрали, са по-скоро негативни, може би заради войната.
И все пак участниците в анкетата са поставили на 6-о място думата „доброволци“.
„Може би „мир“ ще престане да звучи като пожелание, върху което не се и замисляме и ще стане дума на 2023 година“, отбеляза Доротея Николова.
Вижте още:
На 7 януари Православната църква чества деня на св. Йоан Кръстител, който дава Свето кръщение (Богоявление) в река Йордан. Св. Йоан Кръстител е наречен Предтеча, защото предрича идването на Христос на земята. Като народен празник Ивановден е част от богатството в обредно отношение коледно-новогодишен празничен цикъл. На Ивановден изтича..
Днес преди обяд ще бъде предимно слънчево. Сутринта на отделни места по поречието на Дунав, в котловините и Горнотракийската низина ще има мъгла или ниска слоеста облачност. След обяд облачността, средна и висока ще се увеличава и до вечерта ще е предимно значителна. Ще духа слаб, в Източна България – умерен вятър от юг-югозапад. Максималните..
Благородна Здравкова заема позицията заместник-кмет на София по направление ''Култура, образование, спорт и младежки дейности'' от 7 януари, съобщиха от Столичната община. До момента тази длъжност се изпълняваше от Яна Генова. Здравкова има дългогодишен административен и управленски опит в сферата на културата. От 1995 г. работи изцяло в..
В първото за годината издание на предаването "Форум" гости са социологът Павел Вълчев от Алфа рисърч и политологът Христо Панчугов. Заедно с водещия Лъчезар Христов ще обсъдят следните теми: 2024 год. и 2025 год. - равносметка и очаквания До този момент и ГЕРБ, и "Демократична България" не са коментирали официално преговорите и дали е възможно..
Гражданска инициатива за възстановяването на добре позната от миналото градина в столицата набира популярност в социалните мрежи. Мини паркът се намира между сградите на Философския факултет към Софийския университет “Св. Климент Охридски” и стадион “Академик”. Инициативата за възстановяването на градината е на Андрей Димитров, студент по..
Членството на България в Шенген ще има значително отражение върху туризма и бизнеса, като се очаква облекчаване на граничния режим, но до колко това се отразява и върху международните превози на стоки и товари. След огромната ни радост, с която посрещнахме новината (за влизането ни в Шенген по суша) и огромното желание и очаквания, малко се..
От 1 януари ДДС за ресторантьорските услуги отново стана 20%. Причината е, че със започването на годината спря да действа по-ниското облагане от 9%, прието със Закона за ДДС още по времето на ковид кризата и многократно удължавано от тогава. По същата причина от началото на годината отпадна и нулевата ставка за хляба и брашното и тя отново е 20%. В..