Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Адриан Николов: МРЗ трябва да зависи не само от средната, а и от други индикатори

Адриан Николов
Снимка: Личен архив

През последните години идеята за създаване на европейска минимална работна заплата (МРЗ) става все по-привлекателна като полезен инструмент за осигуряване на справедливо заплащане и социално включване.  Поради национални традиции и правни рамки, нивата на МРЗ се различават значително и оставят много работници незащитени.

В България през юли 2022 г. МРЗ е била едва 363 евро, докато в Люксембург е стигала до 2313 евро на месец.

Европейските институции постигнаха споразумение по текст на директива през юни 2022 г. и беше прието от Съвета на 4 октомври 2022 г.

Съгласно новите правила определянето на МРЗ остава национална компетентност, но сега държавите членки ще трябва да гарантират, че техните национални МРЗ позволяват на работниците да водят достоен живот, като се вземат предвид разходите за живот и по-широките нива на заплащане.

Държавите членки разполагат с 2 години - до 15 ноември 2024 г., за да осигурят съответствие на националните мерки с новите правила.Бюрото на Европейския парламент в България, заедно с бюрата на Европейския парламент в Унгария и Германия, организира медиен брифинготносно Директивата за адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз.

В последните си дни Народното събрание прие транспонирането на европейската Директива за обвързване на минималната работна заплата със средната. Решението ще влезе в сила през 2024 година.

 „Острите и агресивни реакции на работодателите гледат по-скоро в бъдещето - там са заключени повечето рискове от прилагането на тази политика. Ако средната заплата, с която в момента я обвързваме, се движи много бързо, МРЗ ще започне да препуска. Хубавото е, че този път не чакахме събитията да ни догонят, а започнахме по-рано дискусията и въвеждаме мярката, която е неизбежна. ЕК не дава голям избор“, коментира пред Радио София Адриан Николов, експерт в Института за пазарна икономика.

По думите му, в България всяко увеличение на доходите за 2023 година с коефициент, който е под 17% - колкото официалната инфлация за 2022-ра, би означавало на практика намаление на заплатата от гледна точка на покупателната способност.

„Ако трябва да търсим начини да се подобри този модел, който в момента се въвежда, може би трябва да добавим към средната заплата други индикатори. Например коефициент, отчитащ официалната инфлация е много подходящ, тъй като той на практика измерва и покупателната способност на доходите; динамиката на пазара на труда, работната заетост, общата икономическа динамика и др.“, каза още Николов. И обърна внимание, че увеличаването на МРЗ не означава непременно автоматично индексиране на заплатите на останалите служители.

Нашата инфлация почти никак не е повлияна от промените на доходите на домакинствата и по-високите заплати в последните години. По-скоро е обратното – заплатите догонват.

Чуйте разговора на Антония Каменичка.

Още по темата:

По публикацията работи: Георги Нейков

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Досю Амуджев

Историята оживява: Досю Амуджев

Днес ще ви разкажем за занаят, изпълнен със знания, специално отношение към детайлите и научен подход.  Това е професията реставратор на книги. А главният герой на историята ни дава пример колко безграничен може да бъде човешкия стремеж за развитие.  Срещаме се с Досю Амуджев. Дълги години познат от предаванията по радиата RFI и Jazz FM, и..

публикувано на 06.07.24 в 16:00

Софийски разкази - Хора и улици. Град като град

Разговорът за предстоящата разходка по Царя с Павлина Делчева - Вежинова.  Събитието  е тук: ."Навремето, по левия тротоар, по посока Орлов мост е вървяла аристокрацията, за простолюдието е бил десният. Може би защото по-хубавите сгради са били отляво. Нашата сегашна разходка ще е по сянката. Започваме от пл. "Батенберг". През 50-те е трябвало да..

публикувано на 06.07.24 в 15:00
Христо Смирненски

Адресите на любовта - Христо Смирненски

За поета, Женя Дюстабанова е „най-нежната муза и най-огнената отрова“ Голямата любов на  „момичето с тъмните бръшлянени очи“, както я нарича в стихотворението „Пролетно писмо“, остава с поета и след смъртта му.  Тя се затваря в себе си,  дълги години пази пълно мълчание за техните чувства и никога не се омъжва. Емоциите им са споделени, но..

публикувано на 06.07.24 в 14:00

Въздушни целувки на всички приятели

Световен ден на целувката е обявен от ООН през 1988 г. Колегите ни от програма "Христо Ботев " подхождат научно по въпроса. Стажант-репортерът ни Надежда Герова пита столичани защо целувката ни прави щастливи: "Знак на близост, може би на обич. Споделяне, приятелство, щастие, радост. Начин да покажеш на партньора си колко го обичаш. Знаеш, че имаш..

публикувано на 06.07.24 в 11:50
Десислава Иванова

Има много красиви, не толкова популярни места

Най-атрактивните летни дестинации с бюджет под 1000 лв. – интервю с травъл влогъра, Десислава Иванова : "Почнах да пътувам преди 10 години, когато не беше толкова популярно. Нямаше толкова полети. Днес бюджетът ми е малко по-висок. Не спирам да пътувам. Има много начини да се пътува бюджетно, с нормален за българин бюджет, всичко е в..

публикувано на 06.07.24 в 10:59

Законодателният акт за изкуствен интелект на ЕС и бъдещето на технологичните компании

Повече от месец на територията на Европейския съюз са в сила нови правила, свързани с изкуствения интелект. Причината – прилагането на вече приетия законодателен акт за ИИ, който поставя на първо място правата на европейските граждани. Извън фокуса остава ефекта, който се постига върху фирмите и по конкретно софтуерните компании. Пред Радио..

публикувано на 05.07.24 в 18:15