Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Адриан Николов: МРЗ трябва да зависи не само от средната, а и от други индикатори

Адриан Николов
Снимка: Личен архив

През последните години идеята за създаване на европейска минимална работна заплата (МРЗ) става все по-привлекателна като полезен инструмент за осигуряване на справедливо заплащане и социално включване.  Поради национални традиции и правни рамки, нивата на МРЗ се различават значително и оставят много работници незащитени.

В България през юли 2022 г. МРЗ е била едва 363 евро, докато в Люксембург е стигала до 2313 евро на месец.

Европейските институции постигнаха споразумение по текст на директива през юни 2022 г. и беше прието от Съвета на 4 октомври 2022 г.

Съгласно новите правила определянето на МРЗ остава национална компетентност, но сега държавите членки ще трябва да гарантират, че техните национални МРЗ позволяват на работниците да водят достоен живот, като се вземат предвид разходите за живот и по-широките нива на заплащане.

Държавите членки разполагат с 2 години - до 15 ноември 2024 г., за да осигурят съответствие на националните мерки с новите правила.Бюрото на Европейския парламент в България, заедно с бюрата на Европейския парламент в Унгария и Германия, организира медиен брифинготносно Директивата за адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз.

В последните си дни Народното събрание прие транспонирането на европейската Директива за обвързване на минималната работна заплата със средната. Решението ще влезе в сила през 2024 година.

 „Острите и агресивни реакции на работодателите гледат по-скоро в бъдещето - там са заключени повечето рискове от прилагането на тази политика. Ако средната заплата, с която в момента я обвързваме, се движи много бързо, МРЗ ще започне да препуска. Хубавото е, че този път не чакахме събитията да ни догонят, а започнахме по-рано дискусията и въвеждаме мярката, която е неизбежна. ЕК не дава голям избор“, коментира пред Радио София Адриан Николов, експерт в Института за пазарна икономика.

По думите му, в България всяко увеличение на доходите за 2023 година с коефициент, който е под 17% - колкото официалната инфлация за 2022-ра, би означавало на практика намаление на заплатата от гледна точка на покупателната способност.

„Ако трябва да търсим начини да се подобри този модел, който в момента се въвежда, може би трябва да добавим към средната заплата други индикатори. Например коефициент, отчитащ официалната инфлация е много подходящ, тъй като той на практика измерва и покупателната способност на доходите; динамиката на пазара на труда, работната заетост, общата икономическа динамика и др.“, каза още Николов. И обърна внимание, че увеличаването на МРЗ не означава непременно автоматично индексиране на заплатите на останалите служители.

Нашата инфлация почти никак не е повлияна от промените на доходите на домакинствата и по-високите заплати в последните години. По-скоро е обратното – заплатите догонват.

Чуйте разговора на Антония Каменичка.

Още по темата:

По публикацията работи: Георги Нейков

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Цвятко Кадийски

Ако сънародниците му са като него, значи българите са много добри хора

Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..

публикувано на 24.11.24 в 12:02

Просълзени, озарени, разсмяни хора

Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..

публикувано на 24.11.24 в 11:21

В палитрата от различни стилове влиза всичко

Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..

публикувано на 24.11.24 в 11:02

Доброто да се случи

Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...

публикувано на 24.11.24 в 09:33

Софийски разкази - Душата ми е стон

"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.

публикувано на 23.11.24 в 15:00
Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева

Адресите на любовта с „55 изповеди за любовта“

Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..

публикувано на 23.11.24 в 14:00
Паметникът на Любен Каравелов в Копривщица

Историята оживява - Любен Каравелов: вестник първи, вестник втори

Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..

публикувано на 23.11.24 в 16:00