Тази вечер в 17 ч. в главното фоайе на сливенската Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ ще се открие изложбата „И будеше за бунт сърцата…”, посветена на 200 г. от рождението на Добри Чинтулов. В изложбата са застъпени книжовната, литературна и езиковедска дейност на Чинтулов с представянето на всички издания на неговата поезия и издадените почти 100 г. след неговата смърт „Ръкописни учебници“
Събитието е част от програмата за отбелязване на значимата годишнина и на празника на Сливен - Димитровден.
В дванадесет табла и десет витрини много снимки и документи от Държавния архив се показват за първи път заедно с периодични издания и книги, представени са основните етапи от живота и делото на видния възрожденец. Добри Чинтулов е изключително скромен - много от неговите произведения са подписвани с инициали, а една голяма част от творчеството си сам е унищожил през 50-те години на 19 в., когато е бил преследван в родния Сливен.
Той е личност с широки познания и много приноси - като поет, радетел на съвременния български език, сам твори музиката на редица от своите бунтовни стихове с цигулката си, които народът бързо харесва и запява като народни песни, учител, преводач, превел и направил компилации от руски учебници по всички тогавашни предмети, борец за църковна независимост. През 1871 г. участва в Цариград на народно-църковния събор, като делегат. В оригинал е представен протоколът, с който Чинтулов е избран за делегат, както и бележките му по проекта за Устав за управлението на Българската екзархия през същата година.
„Наред с родословието на бащиния му род, неговото семейство, е отделено внимание на годините на учение, обучението му в Одеската Херсонска духовна семинария. Подбраните материали са свързани с престоя му в Одеса, където Чинтулов се възхищава от Пушкин и Лермонтов, запознава се и с творчеството на поетите Жуковски, Батюшков, Хомяков, които стават негови учители в поетическото му поприще.“, разказва директорът на Регионалната библиотека „Сава Доброплодни“ Росица Петрова.
Някои от неговите съученици и видни личности на българското Възраждане също присъстват в изложбата - Ботьо Петков, Иван Богоров, Найден Геров, Сава Филаретов, отец Натанаил, Захари Княжески от Стара Загора, Елена Мутева. С тях работи за изграждането на българския книжовен език, създават свой литературен кръг.
"Добри Чинтулов написва първите си стихове в Одеса, които се приемат радушно от българската общност там. Поезията му е откровение, зов за борба, пише за съдбата на българския народ.. Затова го определяме като бунтовния поет на 19 в. " разказва Росица Петрова.
"Изложбата показва първите му публикувани стихове в „Цариградски вестник“ и в книгите „Разна любовна песнопойка“/Белград, 1858/, „Цигулка с народни и любовни песни“/Браила, 1869/, „Наука за песнотворство и стихотворство“/Одеса, 1871/ и др. Може би интерес ще предизвика оригиналът на съчинението на Чинтулов „Справедливо ли е мнението за преселването на душата“. В изложбата е намерило място и Свидетелството за завършване на Херсонската семинария. Част от представените архивни документи са предоставени от Историческия архив на НБ „Св.св.Кирил и Методий“. Не е истина, че между П. Р. Славейков и Добри Чинтулов е имало лоши отношения и вражда между двамата. Той е бил много кротък и скромен човек, не се е стремял да блесне пред съгражданите си. А в музея на Славейков в Търново се пази тетрадка, в която дядо Славейков е преписал стиховете на своя съвременник. Известни са и писма на търновеца до Добри Чинтулов, в които той признава, че счита за свой учител в поезията.
Важно място в изложбата е отделено и на участието на сливенския учител в борбата за църковна независимост. От този етап в живота му са оригиналния протокол на Сливенския епархийски съвет за избора му за представител на Първия църковно – народен събор в Цариград през 1871 г. и негови бележки по проекта за Устав за управлението на Българската екзархия /1871/. Показани са оригинала на речта му при посрещането на Сливенския владика Серафим в града /3 юни 1873г./ и стихотворението „Двама приятели“, което поетът му посвещава и документ на Сливенския губернатор за дейността на Чинтулов като член на Сливенския градски съвет веднага след Освобождението на Сливен /5 януари – 17 април 1878г./.
"За жалост Добри Чинтулов има нелека съдба. След загубата на съпругата му Анастасия и сина му Петър, който умира на 22 г. , болен и полусляп остава самотен в края на живота си. Но все пак, доживял да види Отечеството си свободно, умира на 27-ми март 1886 г. , изпратен от сливенското гражданство. До днес Сливен почита тържествено годишнините от неговото рождение и смърт", завърши Росица Петрова
На откриването на изложбата ще бъде представен и био-библиографският указател „Добри Чинтулов“ издаден от РБ “Сава Доброплодни“.
Изложбата се организира от Регионалната библиотека в партньорство с Община Сливен, Националната библиотека „Св.св.Кирил и Методий”, Регионална библиотека „Петко Рачов Славейков” - Велико Търново, Държавен архив - Сливен и др
В звуковия файл чуйте представянето на изложбата от Росица Петрова, директор на Регионалната библиотека "Сава Доброплодни" в Сливен.
Безспорно за Стара Загора един от най-разпознаваемите и значими фигури е творецът Гео Милев. Поетът, който изчезва в средата на 20-те години заради критиките си към потушаването на Септемврийското въстание и откриват останките му едва през 50-те в..
Днес, в Художествена галерия "Руси Карабиберов", се открива изложбата "Човешки истории" на нидерландския художник Франс ван ден Дунген. Първата за годината експозиция представя 17 творби на новатор, наричан от мнозина дигитален..
Четиринадесети Национален конкурс за изработване на театрални кукли на любими литературни герои обяви Регионална библиотека „Сава Доброплодни” в Сливен. Конкурсът е в рамките на 27-я Национален фестивал на детската книга – Сливен, който ще се..
Едва завърнала се като победител от Симитли, кукерската група от Ямбол с ръководител Елиян Кисьов се готви за следващите си участия в кукерските фестивали. Ямболската кукерска група спечели Голямата награда – за участие и цялостен принос в 21-ото..
„Срещата на устното слово с печатната страница: употреби на фолклора в българския периодичен печат от 60-те и 70-те години на XIX в.“ е първото цялостно проучване за появата на произведения на народното творчество в българските вестници..
В Деня на българското кино – 13-ти януари да си спомним за режисьора, сценариста и на главния изпълнител в първия български игрален филм „Българан е галант“ – Васил Гендов. Роденият в артистична фамилия в Сливен на 24.11.1891 г. Васил..
На 13 януари (1 януари стар стил) 1863 година в Свищов се ражда Алеко Константинов, авторът на завета „Изучете /опознайте/ България, за да я обикнете!“,един от значимите писатели и общественици на свободна България. Творбите му са посветени на живота..
Обещания не си давам, просто действам. Опитвам да бъда такава, каквато съм, да изпълнявам това, което съм казала и да разведрявам живота на хората с моето присъствие, с моята музика, с моите песни, защото това ми е професията. Това каза за..
Актьорите Йоана Буковска – Давидова, Параскева Джукелова, Герасим Георгиев – Геро, Валентин Танев, Светлана Бонин и Христо Бонин ще играят на старозагорска сцена. Комедията, с която ще участват е със заглавие „Срещи в сряда“ на 19 януари (неделя) от 19..
Стара Загора ще е домакин на фестивала „МЕНАР“ за кино от Близкия изток, Северна Африка и Централна Азия. Прожекциите ще са от 17 до 28 януари, а домакин на събитието за девета година е Регионална библиотека „Захарий Княжески“. Ще бъдат..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net