Роден на 22 октомври 1883 г. в Сливен с името Панайот Тодоров Христов в бедно семейство на текстилен работник. Част от личните си качества дължи на баща си - любознание и сладкодумие. За майка му - Радка Панайотова Гюлмезова, знаем много малко. Детството му преминава сред красивата природа в града под "Сините камъни". Тук получава и основното си образование. Навършил юношеска възраст, социални причини го принуждават да тръгне по света.
Един ден - разказва той в спомените си - баща ми, който често оставаше без работа, ми даде 40 лева с думите: "Синко, повече не мога. Виж къде и как ще изкарваш хляба си". През 1898 г. постъпва в Семинарията в София и през тези четири години създава връзката си със софийската литературна бохема. Следва изявата му като поет и раждането на псевдонима. Ето неговият разказ пред професор Любен Димитров: "Един летен ден в Троянския манастир седнах под вековен дъб да си почина. Зарових пясъка пред себе си с пръчката, която държах. Беше ми тъжно и чувствах самотата и безизходицата на моята младост. Кой знае защо, написах за себе си думата "Сирак" и спонтанно добавих към нея "Скитник". Тъй се роди моят псевдоним."
През 1903 г. завършва семинарията и започва да учителствува - първо в Никопол, после в родния Сливен. 1908 г . преобръща живота на Панайот Тодоров. Със спестените пари от учителстването заминава за Петербург да следва живопис и остава там до 1912 г.
Този негов престой в руската столица има особено значение за мирогледа му и за цялостното му оформяне като творец. Духовната връзка с учителя му Александър Николаев Беноа /архитект, историк на изкуството художник, критик, илюстратор, сценограф/, неговата ерудиция и талант, стават идеал и модел за Панайот Тодоров. Заедно с Беноа учители на младия художник са Бакст и Добожински. Големият художник Михаил Врубел е впечатлен от доброто образование по философия и класически езици на младия българин. Той го въвежда в трудно достъпните петербургски кръгове. Заради ненаситния му глад за знание му дават прякора "Гълтачът на пространства". Приемат го в най-авторитетния кръжец "Мир исскуства". Излага свои картини заедно с художниците - авангардисти, сред които е и Макс Шагал. За да се издържа, рисува театрални декори и плакати. Публикува стихове в знаменитото списание "Аполон", където печатат своите произведения Чехов, Горки и Блок. Платната му от този период са изпълнени с призрачните видения от "белите нощи". През 1912 г. младият художник участва в изложбата на "Съюза на младите" в Петербург. За картините си в изложбата получава насърчително писмо от Александър Беноа и Николай Рьорих. Прибира се в България. Участва в трите войни - Балканската, Муждусъюзническата и Първата световна. Връща се от войните с орден за храброст и с няколко шрапнела в гърдите, вследствие на които до края на живота си страда от задух.
В годините след войните Сирак Скитник започва своята публицистична дейност, като се стреми да пренесе в България онзи новаторски дух, с който се срещнал и който е научил в допира си с колосите на изкуството на 20 век в Петербург.
Затова той оглавява духовния елит в София. През 1919 г. заедно с Николай Райнов и Иван Милев създават движението "Родно изкуство", за да се сроди изобразителното ни изкуство с експресивната прелест на старата българска икона, миниатюра, стенопис, тъкани и орнаменти, митове и легенди. Така се сливат българското и европейското, националното и универсалното, традиционното и съвременното, фолклорното и индивидуалното. Сирак Скитник не само пише за тези нови канони, но и рисува така. Забележително е сътрудничеството му в списание "Златорог", където е поканен от Владимир Василев, и списание "Везни". През 1919 г. той пише във "Везни": "Има само едно вечно младо и истинско изкуство, елементите на което можем да намерим при иконописците и при майсторите на картините от Възраждането ни."
Заради тази своя обществена дейност и изградения си авторитет художникът и критикът Сирак Скитник е избран от гилдията за пръв председател на Общото дружество на художниците, от което по-късно се ражда Съюзът на българските художници.
През 1923-1924 г. той е драматург и артистичен секретар на Народния театър и поставя пиесата на Морис Метерлинк "Монна Ванна". За това негово режисьорско и художническо изпълнение дълго се говори като за събитие.
Идва 1935 г. и Сирак Скитник е назначен за началник на радиоразпръскването в България и главен уредник на Българското радио. Мисията си вижда в изграждането на радиото като културен институт на България. И го прави.
Умира на 5 март 1943 г.
