Обществен съвет

Д-р Милен Врабевски - председател на Обществения съвет

Д-р Милен Врабевски е български бизнесмен, филантроп и меценат. Собственик и директор е на „Comac Medical“ – научноизследователска организация с предмет на дейност разработване, управление и контрол на проекти в областта на научноизследователската и развойната дейност в клиничната медицина. Компанията разработва научни проекти в 28 държави, покриващи Европа, Азия и Америка. Собственик е на Частна детска градина „Росица“ и Частно средно училище „Цар Симеон Велики“. Създател е и на музикалния проект „Intelligent Music Project” –  българска рок група с изключително изявено присъствие на световни рок величия.

От 2006 г. чрез Фондация Българска Памет, на която е основател, д-р Милен Врабевски инвестира лични средства в програми за иновативно образование, кариерно развитие на младите хора, реинтеграция на българската историческа диаспора. Развива множество инициативи за борба с демографската криза у нас главно чрез спонсориране на инвитро процедури.

Член е на Глобалната инициатива на Бил Клинтън от 2012, почетен гражданин е на гр. Варна. Лауреат е на „Гражданската награда“ на Европейския парламент за 2013 г. Носител е на отличието на БДФ за „Личност на годината с изключителен принос към каузата на филантропията в България“, наградата „Мъж на годината“ на Асоциацията на българите в Украйна за изключителен принос за укрепване на икономическите и културните връзки, специалната награда „Индивидуален дарител с кауза“ на Фондация „Работилница за граждански инициативи“ и „Будител на годината“ за 2014-а в национална кампания проведена от радио FM+. Носител е на наградата Апостол на българщината 2016“, а през 2019-а година печели и българския приз „Мъж на годината“. 

Еди Емирян - заместник-председател на Обществения съвет

Журналист, чиято професионална биография е свързана единствено и само с БНР – прекрачил е входа на Старата къща, когато е на 10 г., сега е в навечерието на 75-ата си годишнина, а все още не може да намери къде е изходът. 

Близо 40 от юбилейните 50 г. на „Хоризот” са и негови, първо като репортер, но и като водещ на знакови заглавия от неговата програма – „Разговор с вас” и „Неделя 150”, като кореспондент в Москва, директор на програма „Христо Ботев”… 20 от тези професионални години са споделени и със студентите от Департамента по масови комуникации на НБУ. 

По стечение на обстоятелствата има и своите изкушения: Радио ЕКСПРЕС, „Връзки с обществеността” в държавната администрация и експерт в СЕМ, където наблюдава отново програмите на БНР. 

Има и издадени две книги – „P.S. за радиото” (1999 г.) и „Чуй,…” (2017 г.) 


Александрина Пендачанска

Александрина Пендачанска е оперна певица. 

Има над 20 записа за DECCA, SONY, Caprichio, Harmonia Mundi. 

Има три номинации за наградата „Грами“ и е носител е на награда на BBC Music Magazine Awards и Diapason d'Or. 

Автор е на романа Da capo.


Д-р Георги Текев 

Изпълнителен директор и член на Настоятелството на Нов български университет. 

Икономист, университетски мениджър и общественик. Има магистърска степен по управление на човешките ресурси и докторат по социално управление. Научните му интереси са свързани с организацията и управлението на университетската институция. Специализирал е университетски мениджмънт във Факултета по политически науки към Университета в Болоня, Италия, в Университета Съри и Института Ройхемптън, Лондон и в Оксфордския университет, Великобритания. Специализирал е музикален артмениджмънт в Академия Киджана в Сиена, Италия.

Член е на Настоятелството и на Председателския съвет на Нов български университет. Дейността му в университета започва през 1990 в Дружеството за нов български университет, а от следващата година е координатор по развитието на финансовата дейност и нормативната база на НБУ. От 1992 до 1994 е директор на Свободния факултет на НБУ. До 2000 е директор на Централната университетска администрация. Изпълнителен директор на Нов български университет е от 2000. Сред основните му професионални проекти в НБУ са изграждането и развитието на системата на организация и управление на НБУ, системите за стратегическо планиране и финансово управление, нормативната уредба, развитието на материалната среда и информационните ресурси, развитието на административния капацитет на университета. Създател е на Центъра по изкуствата на НБУ с Университетски театър, Галерия УниАрт, ателиета по изящни и пластични изкуства, Ателие за електронна музика и Радио-телевизионен център, Център за книгата с библиотека, книжарници и лични архиви, и е сред основателите на департамент Музика в университета. Създател и продуцент на майсторския клас на Райна Кабаиванска в НБУ.

Председател е на фондация „За Нов български университет“ и е член на Консултативния съвет на Ноу-Хау Център за алтернативни грижи за деца. Член е на журито на сп. Форбс, Селекция „30 таланта под 30 години” и на обществения съвет на конкурса „Мениджър на годината“. Член е на управителния съвет на Фондация „Райна Кабаиванска“ и е управляващ директор на фонд „Райна Кабаиванска“ в НБУ. Член е на журито на международния конкурс за млади оперни певци „Виоти“ във Верчели, Италия. Член е на Творческия съвет на Столична програма „Култура“.

Носител е на наградата „Златно перо“ за принос в българската култура, за креативните практики, въведени в областта на изкуството в редица проекти с обществена значимост, които откриват, изграждат и представят млади талантливи личности. През 2019 е удостоен от президента на Италианската република със званието „Кавалер на Ордена на звездата на Италия“. 

Красимира Величкова 

Изпълнителен директор от 2008 г. на Български дарителски форум - сдружението на дарителски организации в страната, включващо над 50 фондации и корпоративни дарители.

Има голям опит в неправителствения сектор – преди Дарителския форум е работила като мениджър “Развитие и партньорства” в сдружение „Алтера”, мениджър „Финансирания и развитие” във фондация „Работилница за граждански инициативи” и програмен асистент в „Сорос център за културни политики“. Основен фокус на нейната работа е анализът и привличането на различни източници на финансиране за НПО, свързването на интересите на гражданските организации с възможностите за тяхното подпомагане от страна на бизнеса, на частни дарители и международни програми.

Занимавала се е и със стратегии за организационно развитие и набиране на средства за социални и културни проекти, както и с инициирането и осъществяването на проекти в сферата на културата и културните политики. 

Завършила е културология в СУ „Св. Климент Охридски“.

През годините Красимира Величкова е участвала в различни обществени и експертни съвети и бордове като обществения съвет към комисия по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите (2017 - досега), обществен съвет към Фонд за лечение на деца (2010 - 2016), експертен съвет на Българската Коледа (2012 - досега). Шест години е била заместник-председател на борда на европейската мрежа на дарителските асоциации DAFNE. 

В момента е и член на почетния тръст на Международната награда на херцога на Единбург, на обществения борд на TELUS International, настоятелството на фондация „Time Heroes”, „Анимус” и „Промяната“ (част от мрежата на Reach for Change). 

Людмила Филипова 

През 2019 г. завършва с отличие магистратура по Астрономия към Физическия факултет на СУ. Тя е също икономист по образование, като 2000 г. завършва с отличие специалност „Икономика и управление на индустрията“ в УНСС. Следва и получава степен MBA (Master of Business Administration) по мениджмънт към City University, US, 2004 г. През 2009 г. завършва програма по творческо писане в Оксфорд.

Тя е автор на романите „Анатомия на илюзиите” (2006), „Червено злато” (2007), „Стъклени съдби” (2008), „Мастиленият лабиринт” (2009), „Антихтонът на Данте” (2010), „Аномалия” (2011), „Печатна Грешка” (2012), „Където се раждат ангелите” (2013), „Войната на буквите” (2014) и „Пътуване до Края на света” (2015), „Смисълът“ (2016) и „Контактът“ (2020). Някои от книгите ѝ са превеждани и издавани в Русия, Сърбия, Гърция, Кипър, Турция, Америка. По някои от тях се готвят филмови адаптации. 

National Geographic засне и излъчи през 2012 г. документален филм с участието на Людмила Филипова, базиран на романа ѝ „Мастиленият Лабиринт”. 

Декември 2011 г. Людмила Филипова е наградена с отличието „Жена на годината” в категория Изкуство и Култура. Авторката е номинирана в международни литературни конкурси като американския Hidden River 2009, Български роман на годината и европейския Prix du Livre Europeen 2008. През 2013 г. Людмила е отличена с наградата „Славянска книга" на престижния международен литературен конкурс „Югра“, който се провежда в Русия.

Участник е в три Български антарктически научни експедиции. Член е на Българския антарктически институт (БАИ) и на международната антарктическа асоциация APECS. Осем години Людмила е работила и като специалист и мениджър в областта на маркетинга и стратегическото корпоративно управление в няколко български и международни корпорации. 

Авторката е работила и като журналист и водещ в представителни медии в България като bTV, ТВ Триада, ТВ 7 ДНИ, вестник „24 Часа” и международното списание BusinessWeek.

Людмила Филипова има и актьорски участия в няколко филма, най-популярните сред които са „Куче в чекмедже“, „Денят не си личи по заранта“, „Търси се съпруг за мама“, „Пътят на човешката цивилизация“ - Следи в пясъка. 


                                                  Петко Георгиев



Петко Дурмана

Завършил специалност Скулптура в Националната Художествена академия, специализирал арт мениджмънт в Лятната Академия за Арт Мениджмънт в Залцбург. Един от световно утвърдените автори, работещи в областта на нет-арт и дигитални изкуства, дългогодишен ръководител на Център за медийни изкуства Интерспейс в София. Петко Дурмана е създател на Сървър за Българско изкуство и култура Култ.бг, изпълнявал роля на основна инфраструктура за представяне на българската култура и изкуство в интернет, преди появата и налагането на социалните медии.

Негови произведения са представяни на големи международни форуми за нови медии, изкуство и технологии като Сииграф, ИСЕА и Трансмедиале, филмови фестивали като Сънданс и други.
Участвал е в самостоятелни и групови изложби в музеи и арт центрове като Рода Стейн в Гьотеборг, Музеят Тангели в Базел, КУМУ в Талин, Музея за съвременно изкуство в Скопие, Музеят за изкуство Челси в Ню Йорк, Зет Ка Ем в Карлсруе, Кунстверайн в Щутгарт, Академията по изкуствата в Берлин, Института за съвременно изкуство в Лондон и много други. 



Светла Петрова 

Завършила е Факултета по журналистика на СУ "Св.Климент Охридски", профил радиожурналистика. Започва работа в БНР през 1984-та година - отначало в Главна редакция "Програма", а после като водеща на "Преди всички", сутрешния информационен блок на програма "Хоризонт".

През 1994 г. се включва в бунта на 34-мата срещу цензурата в медиите при управлението на Жан Виденов и напуска радиото през 1995-та в знак на солидарност с уволнените заради протеста журналисти. В  годините 1996-1997-ма последователно оглавява отдел "Вътрешна политика" на в."Демокрация", прави коментарното предаване "Защо" и води блоковете "Денят" и "Седмицата" в Дарик радио. През юли 1997-ма е назначена за директор на програма "Хоризонт" .През пролетта на 1998-ма вече е в БНТ. До септември 2000 г. е водеща на вечерното коментарно предаване "Екип 4", а от март 1999-та-и като програмен директор на телевизията.

През 2001 г. в първата частна национална телевизия бТВ стартира авторското й предаване за анализи и полемика "Сеизмограф", което се излъчва в продължение на десет години. Автор и водещ е и на коментарните предавания "Полиграф" в телевизия "България он еър" , "В епицентъра" в електронния сайт "Лайвнюз" и "Тук и сега със Светла Петрова" в сайта на в."Сега". В момента е част от екипа на предаването "Алтернативата" по Тв 1.

Два мандата член на Комисията за етика в електронните медии, а от 2017 година - на журито на Конкурса за разследваща журналистика, организиран ежегодно от фондацията "Радостина Константинова".


Проф. дсн Снежана Попова

Възпитаничка на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където понастоящем преподава на бъдещи журналисти и европеисти. 

Доктор по филология и доктор на социологическите науки. 

Участничка в десетки медийни и социални изследвания (1990-2020), осъществени от различни колективи. 

Автор на седем монографии по проблемите на електронните медии и медийните наративи, сред които „Медиен разказ“ (2017), „Радио, публики, стилове” (2004), „Социално време и медиен разказ 1989-2000” (2001), „Радиокомуникация” (1997). 

Автор на вестник „Култура“ през годините до закриването му като вестник „К“ в края на 2019 г. Член на редакционния екип на списание „Медиалог“, издание на катедра „Радио и телевизия“ на Факултета по журналистика и масова комуникация в Софийския университет. 

Стефан Командарев 

Той е български режисьор, продуцент и сценарист, който има редица наградени игрални и документални филми сред които: „В кръг“, 2019, спечелил „Сърцето на Сараево“ за най-добра женска роля – МФФ Сараево, наградите за най-добър филм и на критиката на МФФ Висбаден, Специалната награда и наградата на публиката на Фестивала на българското игрално кино „Златна роза”, 2014, както и още девет международни приза; „Посоки“ – официална селекция Кан и Торонто 2017,  11 награди на международни и национални фестивали, разпространен по кината в 15 държави; „Съдилището”, 2014, спечелил „Златна роза” и Награда за мъжка роля на Фестивала на българското игрално кино „Златна роза”, 2014, както и още осем награди на международни и български фестивали; „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, 2008 г. (първият български филм, попаднал в краткия списък за най-добър чуждоезичен филм на наградите Оскар (2010), най-разпространяваният в световен мащаб български филм – той е разпространен в 93 територии, спечелил е 35 награди от международни филмови фестивали, от които 1/3 са награди на публиката); „Градът на жените баданте” (2009, док.), „Азбука на надеждата” (2003, док.) – Златен ритон за най-добър български документален филм, „Хляб над оградата” (2002, док.), „Пансион за кучета” (1999). 

Той е завършил медицина във ВМИ – София (1993), кинорежисура във НБУ през 1999 г., европейската продуцентска програма EAVE през 2011 г. и е член на Българската асоциация на кинорежисьорите и Българската асоциация на филмовите продуценти. Член на Европейската филмова академия. 

Преподавател е по кинорежисура и продуцентство в НБУ.