Ако можех да имам едно
магазинче със две полички,
бих продавал... познайте какво?
Надежда! Надежда за всички.
Има ли някой, който да не разпознава автора на това стихотворение? Да, Джани Родари е. Тъкмо той. Съвсем между другото, първият си хонорар за преведена книга Джани Родари получава именно от България – за „Приключенията на Лукчо“. Написал е много други прекрасни произведения, с които израстват децата по целия свят: „Приказки по телефона“, „Джелсомино в страната на лъжците“, „Дворецът за чупене“, „Пътешествието на синята стрела“, „Невидимият Тонино“, „Теменужка на Северния полюс“, „Космическото пиленце“ и др.
Носител е на наградата „Андерсен“.
Автор на драматизацията на „Продавач на надежда“ е Димитрина Лещарова. Тя ни разказва за Пиеро, който е тъжен. И среща точно когото трябва – един странен продавач, който притежава едно още по-странно магазинче. Уж било препълнено с различни играчки, а се оказва съвсем празно. Но само на пръв поглед. Всъщност магазинчето е пълно с приказки. Купувачите тук могат да променят приказките, дори да им съчиняват добър или лош край. Но чували ли сте приказка, в която лошото побеждава? Не бива да има такава приказка. Въпреки това купувачите имат право да избират своята приказка. Пиеро прекарва много интересно време в магазинчето, но накрая решава, че няма да остане там, за да продава надежда заедно с продавача. Ще отиде в истинския свят, за да каже на хората, че всяка приказка има различен край – труден или лесен. И всеки човек трябва да избере своя – така, както му харесва.
Вие какво бихте избрали?
Помислете си, след като посетите магазинчето за надежда тази събота (4 юли) рано сутринта – от 7.15 часа.
