Ала върху бедното патенце, което се беше излюпило последно и беше толкова грозно, се сипеха удари и подигравки от всички страни; биеха го и го хапеха не само патиците, но и кокошките… „Много е голямо” - говореха всички, а един пуяк, който се беше родил с шпори и поради тая причина си въобразяваше, че е цар на всички птици, се наду като кораб с изпънати платна, връхлетя право към патенцето, закурлюка и от злина почервеня като рак. Бедното патенце не знаеше какво да прави и къде да отиде; беше му много мъчно, че е тъй грозно и че целият птичи двор му се присмива.
„Грозното патенце”, Андерсен
Ако още не сте прочели тази приказка на децата си, събудете ги рано в събота , за да я чуят. Ако вече сте прочели тази приказка на децата си, нека пак я чуят. Чуйте я и вие заедно с тях. „Грозното патенце” може да се чете и слуша много пъти, цял живот. Тя е приказка за нещастието и смелостта да си различен. И за недораслия свят, който отказва да приеме различния. Но е и приказка за доброто, което винаги подкрепя тежката съдба. И най-вече е приказка за това, че няма лошо и добро. Защото накрая все става онова, което трябва да стане - превръщаме се в лебеди. Превръщаме с в най-доброто, което живее у нас, в най-красивото... Рано или късно. Едни по-рано, други по-късно... Въпросът е да имаме силата да преминем точно по нашата собствена, макар и различна пътека.
Постановката на Радиотеатъра е от 2006 година с режисьор Мария Нанчева. Участват: Венета Зюмбюлева, Люба Алексиева, Светослав Добрев, Даниела Йорданова, Тодор Димитров, Рут Рафаилова и Мариета Петрова.
събота, 30 януари от 7.15 часа
Българско национално радио © 2018. Всички права са запазени.