Сладостта на въздуха ме кара да мечтая за онова, което беше, и за онова, което би могло да бъде, ако ти беше тук. Оставям се на течението, без да се взирам много надълбоко и много надалече. Чакам оня миг, когато ще се почувствам отново силна. Този миг ще дойде. Зная, че животът все още може да ме въодушеви. Искам да се спася, без да се освободя от теб. „Докато въздъхнеш”, Ан Филип
Жерар Филип (1922-1959) живее кратко, но бляскаво. В театъра дебютира едва 19-годишен, а в киното - на 21. Оставя ни 29 филма, в които блестят неземната му красота, огромният му талант, очарованието и аристократизмът му. Сред тях са „Фанфан лалето”, „Пармският манастир”, „Червено и черно”. Бил е толкова популярен, че обожанието на публиката непрекъснато го е преследвало, гарнирано, както обикновено и за съжаление, със задължителната доза сплетни. Въпреки това, казват, че Жерар Филип е бил влюбен само в една жена - съпругата му Ан Филип, с която имат две дъщери. Няколко години след смъртта му Ан Филип издава разтърсващата автобиографична книга-изповед „Докато въздъхнеш”. Книжката е мъничка, но вдъхновяваща, кратичка точно като въздишка, а сякаш казва всичко. Защото говори за любовта и смъртта. За срещата и раздялата. За болката и оцеляването. Всъщност има ли за какво друго да се говори? Освен за любовта. За края й. И за вечността й между видимото и невидимото. „Докато въздъхнеш” беше една от любимите книги на актьора и режисьора Илия Добрев. Радиотеатърът успя да съхрани тази му любов като през 2008 година реализира драматизацията и радиопостановката му, която ви предлагаме да чуете отново. Участват артистите: Нина Стамова, Владимир Пенев, Веселин Мишев, Славяна Любомирова, Илия Добрев и децата Гергана Цакова и Георги Дончев.
