Когато попитах Джонатан Тейлър, учител по английски език в Севлиево, дали харесва България, той отговори категорично – „Аз я обичам”. Англичанинът живее в севлиевското село Крушево от 2011 година и споделя, че страната ни го е привлекла с красотата и спокойствието си. Той чувства селото като свой дом и иска да остане там, заедно с многото си български приятели. Харесва също да прекарва свободното си време в Созопол. Джонатан е вдъхновяващ музикант, писател и учител.Точно поради тази причина избрах него за събеседник днес, в Международния ден на учителя.
Тейлър среща много трудности, докато е ученик, защото страда от дислексия. Заболяването поставя хиляди перипетии пред англичанина, но това „странно пътуване”, както той определя обучението си, го превръща в обичан музикант и учител. Джонатан е впечатлен от българските си ученици и споделя, че ще ги носи в сърцето си завинаги. Ето какво още коментира той:
Проблемите с поведението на учениците са очевидни, но аз ги приемам. Сравнявайки проблемите тук, с тези в британските училища, мога да кажа, че е абсолютно удоволствие да се преподава в България. Проблемите тук са различни, не са толкова сериозни – децата говорят в час, играят с телефоните си, не винаги изпълняват поставените задачи. В Англия има много насилие и агресия. Тук никога не съм бил обиждан. Българите трябва да се гордеят с това. Тук има социални проблеми. Голяма част от учениците имат желание да се научат, но са разсейвани от останалите, които не искат да се развиват. Моята философия е, че ако не желаеш да учиш, това е твой проблем, но не бива да пречиш на останалите. Проблемът с телефоните може да се реши лесно като се ограничи използването им на територията на училището.
Според Джонатан българските учители са подценени и работят за много ниски заплати, което се отразява на авторитета и самочувствието им:
За чужденец като мен е разстройващо, че учителите тук работят при лоши условия. Не са щастливи. Всички искате нещата да се променят, но какво правите по въпроса? Докато хората не се променят, нищо друго не може да се промени. Бих искал да видя учителите и останалите професионалисти политически активни, по-организирани и по-предизвикващи. Не е решение просто да се примиряват с факта, че мразят работата си и да чакат пенсионирането си.
Силно впечатление у Джонатан оставил български ученик, чието самочувствие било подтиснато от съучениците и учителите. Те му повтаряли, че е глупав. „Рано или късно, започваш да вярваш, че нищо не става от теб, когато го чуваш непрестанно“ – казва Тейлър. Той припознал себе си в това момче, защото изпитвал същите затруднения, заради дислексията си. С усилия и време той успял да накара детето да повярва в себе си и в мечтите си. Англичанинът смята, че не е задължително да си добър във всички училищни предмети и дава за пример Англия, където се организират специални обучителни програми по фризьорство, грижа за животните, дърворезба, работа с метали. По-добре е да се види, за какво учениците имат потенциал, отколкото да прекарват часове, изучавайки нещо, към което нямат и никога няма да проявят интерес. Въпреки всичко, Джонатан твърди, че образованието тук е на добро ниво.
Бъдете горди и се уважавайте, защото, ако вие не уважавате себе си, никой няма да го направи. Вие сте професионалисти и сте в позиция, която ви позволява да инициирате промени. Обединете се, бъдете активни и не позволявайте да се отнасят с вас недостойно. Пожелавам на учителите фантастичен празничен ден.
Снимки: личен архив
