Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

"Зюддойче Цайтунг": Надолу, до 111-о място

Авторитетното издание посвети статия на оставката на генералния директор на БНР и казуса с медийния закон в България

Авторитетният германски всекидневник "Зюддойче цайтунг" излезе със статия, посветена на казуса с оставката на генералния директор на БНР Андон Балтаков

Под заглавие "Надолу, до 111-о място" от изданието посочват, че оставката се случва на фона на незавидните резултати от ранглистата за свободата на медиите в страната ни.

Ето и превод на цялата статия, поместена на страниците на "Зюддойце цайтунг":

Не са добре нещата с медийната свобода в България. Дори и в сравнение с други държави. Отчаян, новият шеф на общественото радио хвърли оставката си. 

Всъщност, беше истински добро шоу: първо даде интервю за радиото си. На 21-ви октомври Андон Балтаков, генерален директор на Българското национално радио заяви с треперещ глас, че правителството отказва да гарантира независимостта на свободното обществено радио. Плановете му за радиото били манипулирани, концепцията му – подкопана. 

След това последва обявяването на собствената му оставка, само десет месеца, след като се е завърнал от САЩ, където първо е следвал в Йейл, а след това е изградил стремглава кариера в АП и СиЕнЕн. След този скандал последва изява на Балтаков в частна телевизия, където повтори, така че всеки българин да разбере, че вдига ръце, защото консервативно-националистическото правителство на премиера Бойко Борисов не спазва обещанието си и че влиянието върху радиото е прекалено голямо. След това Балтаков си купи самолетен билет за 30-ти октомври за САЩ, което също съобщи на всички, така че да го чуят. 

Историята зад шоуто на Балтаков е, че българското Министерство на културата е извадило ключови пасажи от новия законопроект за радиото и телевизията, които са щели да гарантират на обществените медии стабилно, независимо от благоразположението на правителството финансиране и политически независимо управление. Именно това е реформата, която през януари Балтаков поставя като условие за поемането на поста генерален директор. Той отправи ултиматум на държавния Съвет за електронни медии, избрал го на поста с неохота, че или задрасканите параграфи ще бъдат върнати в законопроекта, или той ще си тръгне. На среща с министъра на културата преди седмица разговорът се е водил на висок глас, както твърди Балтаков. Министърът му крещял: „Ти не си шеф [господар] на общественото мнение!” 

„Бях шокиран”, признава Балтаков в кабинета си пред „Зюддойче цайтунг” два дни преди полета си до САЩ и ден преди свикано Общо събрание в радиото. „Смятах, че България бавно се отваря, че медийният свят става прозрачен. Надявах се, че с моя избор искат да дадат знак, защото медийната свобода е под натиск и повечето медии са проправителствени”. Но е грешал. По думите му, частичното оттегляне на параграфи от медийния закон е „атака срещу общественото радио”. Но той не се поддавал на манипулации, а неспазените обещания и партийната намеса накърняват честта му. 

С това обаче историята на Андон Балтаков и Националното радио не свършва. За да разберете драматизма, трябва да знаете, какво е състоянието на медийната свобода в малката балканска страна. Катастрофално зле. Преди 10 години България заемаше 70-то място в ранглистата за свобода на медиите от общо 178 държави. Днес е на 111-то място, последното сред държавите от ЕС. 

Чуждите инвеститори, които след промените (1989 г.) влязоха в българските медии, отдавна напуснаха страната. Само един дойде сега – чешката медийна корпорация "PPF" на Петр Келнер, който с разрешението на Европейската комисия купи голямата корпорация "Central European Media Enterprises" (CME). И така стана собственик на общо над 30 телевизионни канала с около 45 милиона зрители в пет източноевропейски държави. Сред новите придобивки са важните телевизионни канали "bTV" и "Nova". Група европейски медийни организации написаха писмо до Келнер, който има засилен икономически интерес и към Китай, и го помолиха да се въздържа от редакционна намеса. Келнер обеща и за сега май спазва обещанието си. 

Проблемът, обаче са всички останали. Голяма част от медиите са в ръцете на български олигарси, които поддържат топли отношения с политици, и особено с правителството. Провеждат се калните кампании и разследванията срещу критични журналисти, държавната реклама, която е жизненоважна за малките издания, отива само при проправителствените вестници. 

Основно един мъж дърпа конците. Според данни на Сдружението на издателите Делян Пеевски притежава 80 процента от разпространението на печата, а с това хиляда вестникарски будки в 130 града, 40 процента от вестниците, множество радиа и телевизии, както и онлайн издания. Нели Огнянова, професор по медийно право в Софийския университет, заяви пред "International Press Institute" (IPI), че повечето медии просто са се отказали да пишат по същество и свободно. Във вестниците и онлайн изданията, които контролира Делян Пеевски, дезинформацията е широко разпространена, казва още Огнянова. Платформата на Съвета на Европа за защита на журналистиката, Европейският парламент в своя скорошна декларация за България, Европейската комисия в доклада си за правовата държава – всички са притеснени. 

В такъв случай, когато Андон Балтаков се завръща от емиграция в България, „за да върне нещо на родината си”, е трябвало да знае, че се впуска в „мисията невъзможна”. „Не искам младите хора да напускат, защото не виждат бъдеще в тази корумпирана държава.” Дали обаче след шоуто е искал да захвърли всичко, не е съвсем ясно. Преди няколко дни генералният директор на БНР изглеждаше обезкуражен в кабинета си. Продължаващите протести срещу правителството и олигарсите като Пеевски, които го подкрепят, все пак показват, че на българите им е писнало от политика, която използва медиите само като средство за прокарване на собствените интереси. Но въпреки това много малко неща се променят, казва Балтаков.  

В петък той свика Общо събрание с участието на около хиляда служители на радиото. След срещата Балтаков съобщи за „Зюддойче цайтунг”: „На много емоционалното събрание получих внушителна подкрепа. Колегите ми казаха, че не трябва да бягам, а напротив, да се боря.” Така че той продължава. Балтаков все пак отлетя за САЩ, за да види семейството си. Но ще използва и билета за връщане. 

Превод: Весела Владкова