Наследници на земи отвъд границата със Сърбия имат шанс да си ги върнат

Списък, съдържаш данни за собствениците на имоти, останали на територията на република Сърбия, или т.н. двувластници, е публикуван на сайта на община Трън. Списъкът е предоставен от Евгения Стоянова, която е с трънско потекло и съдържа имената над 360 души, чийто имоти са останали от другата страна на границата, каза кметът на Трън Станислава Алексиева. Имотните декларации на включените в списъка двувластници се съхраняват в Държавна агенция „Архиви“ и са от 1930 година. Наследниците им имат шанс да върнат земите на дедите си, или да получат обезщетение, а срокът, в който могат да поискат това, изтича до края на годината. Възможността се дава със Закона за връщане на отнетото имущество и обезщетяване, който сръбската Скупщина е гласувала в края на 2011 г. По силата му българи, напуснали територията на Западните покрайнини след 1945 г., могат по редовен съдебен ред да поискат връщане или обезщетение за принудително изоставените си имоти. Макар че времето изтича, мнозина наследници на двувластни имоти не знаят това, други пък не могат да си позволят, или не знаят как да водят дела за възстановяване на имуществото. Правният статут на двувластните земи е исторически създал се въпрос между България и Сърбия, който възниква още през 1878 г., когато създадената по решение на Берлинския конгрес Международна гранична комисия установява границата между двете държави. С този акт имоти от 23 български села с обща площ около 1000 кв. км преминават във владение на Сърбия. Впоследствие, в изпълнение на чл. 272 от Ньойския договор, на 8 ноември 1920 г. от България на тогавашното Кралство на сърби, хървати и словенци е предадена територия от 2 566,2 кв. км със 180 населени места и 103 623 жители.