Напрежението между Турция и Русия се пренесе в България

Острият сблъсък между Русия и Турция заради сваления руски бомбардировач отекна в цял свят. В България той предизвика остро напрежение и това е разбираемо. Обтегнаха се изведнъж до крайност отношенията на най-големия й пряк съсед – Турция, с най-големия й някогашен съюзник, а днес съперник по линия на НАТО – Русия. Това усложни критично ситуацията в близък до границите на България конфликтен район в момент, когато отношенията й с двете страни на спора са специфични. София оказва на Турция силна подкрепа в ЕС, с очакване тя да продължи да възпира бежанската вълна чрез зона за сигурност в Сирия, а в отношенията с Москва изпитва затруднения заради твърдия си ангажимент с позиции на НАТО и ЕС. Реакциите в България не предизвикаха изненади, но имаха особености, които заслужават внимание.

Към момента на конфликта премиерът и седем министри се намираха в Китай и официалната реакция на изпълнителната власт закъсня. Външното министерство отказа да коментира темата преди да се е провело извънредното заседание на НАТО в Брюксел, а посланикът на София в Турция, Надежда Нейнски, се ограничи да изкаже само опасение, че ескалация на спора между Турция и Русия може да има сериозни последици за бежанската криза и икономическите връзки в региона, а и да нагнети противопоставянето между русофили и русофоби в българското общество.

Необичайно, президентът Росен Плевнелиев запази пълно мълчание и това направи силно впечатление. Във връзка с украинската криза, преди година и половина той, който е и главнокомандващ на въоръжените сили, енергично изразяваше безпокойство, че се налага български изтребители често да излитат, за да прихващат враждебни руски полети над Черно море, а само преди седмица, в интервю за британски вестник, алармира, че Русия води хибридна война на Балканите, за да дестабилизира Европа, и призова ЕС и НАТО да засилят противодействието срещу растящата руска агресия. Сега президентът не се произнесе вероятно защото във връзка с последното му интервю премиерът Борисов коментира, че не бива да сме „ястреби” и трябва да бъдем по-внимателни в изказванията си, защото балансът в света е много крехък. Тази препоръка на премиера до президента управляващата партия ГЕРБ отправи и към парламентарните сили, призовавайки всички да бъдат „максимално мъдри, внимателни и балансирани” в изказванията си, защото е нужна деескалация на напрежението. За подобно отношение призоваваха и от НАТО, и от ЕС, но явно това не бе по вкуса на всички в парламента. ДПС подкрепи с декларация призивите за деескалация, но застана зад гледната точка на Анкара за причините за инцидента. С декларация БСП се обяви за обективно международно разследване, но непряко подкрепи руските аргументи в спора. А докато някогашните коалиционни партньори в кабинета „Станишев” се караха за сваления самолет, националистическата партия „Атака” предложи обща декларация, която да осъди „военната агресия” на Турция спрямо Русия.

На фона на вътрешнополитическите разногласия, премиерът разпореди от Китай официалната позиция на България да се формира от компетентните институции на заседание в Министерски съвет. Съвещанието констатира, че България и съюзниците й в НАТО и ЕС имат интерес от бърза деескалация на напрежението, породено от инцидента, и решенията следва да бъдат търсени на двустранна основа чрез активни контакти между Москва и Анкара.

Междувременно деескалацията на напрежението изглежда започна. Президентът Ердоган настоя за мир и дипломатически усилия в тази посока, а премиерът Ахмет Давутоглу нарече Русия „приятел” и изрази съболезнования за загиналия пилот. Външният министър Сергей Лавров нарече свалянето на руския самолет „планирана провокация”, но увери, че заради нея Русия няма да воюва с Турция. Задават се обаче вторични ефекти от станалото и на дневен ред идва въпросът как преразглеждането на всички съвместни икономически проекти с Турция, предизвестено от руския премиер Дмитрий Медведев, ще размести икономическите интереси в региона. Спорът продължава с други средства и продължава да касае България.