138-годишнината от Освобождението на града честваха в Радомир

Пред паметниците на последния знаменосец на Самарското знаме - роденият в Радомирско Никола Корчев, Архимандрит Зиновий и на паметната плоча на опълченците от Радомирско, бяха поднесени венци и цветя. Събитията започнаха по-рано през деня в Младежкия културно-информационен център „Европа”, където бе представена презентацията ,,Млади опълченци, венчайте България с лаврови венци!…” Ученици от клуб „Историк“ в Техническата професионална гимназия „Н. Й. Вапцаров“ пяха патриотични песни и разказаха за Самарското знаме и опълченците от Радомирско. При обявяването на Руско-турската война 1877-1878 г. много от видните радомирци са оковани във вериги и откарани в София, където остават до края на войната в очакване на смъртни присъди или заточение. По време на войната в българското опълчение постъпват 25 мъже от Радомирско. Те се сражават храбро в боевете при Шипка, Шейново и Стара Загора, като трима от тях геройски загиват. На 14 януари 1878 г. в Радомир влизат три ескадрона на Четвърти улански Харковски полк. Сформира се градско и общинско управление и градска полиция, а през март същата година се насрочват избори за Градски управителен съвет. Със заповед №3 от 10 юли 1878 г. на императорския комисар по военното управление в България, 3-та дружина от Българското опълчение е преименувана в 3-та Радомирска дружина с командир майор Константин Чиляев.  В началото на септември същата година Радомирски окръг посреща войската, която донася в града Самарското знаме. То се съхранява в новопостроените казарми до 1881 г. Светинята е спасена в кръвопролитните боеве при Стара Загора от опълченеца Никола Корчев.