Магистратурата разделена и в обтегнати отношения с изпълнителната власт

Изненадващо и в разрез с обичайните си процедури, в сряда Висшият съдебен съвет смени набързо своя представляващ. Отстранената от поста Соня Найденова не изключи да е станала обект на наказателна акция, свързана с разкриването на скандален SMS, с който неустановен магистрат информира премиера Бойко Борисов за хода на заседание на съвета. Найденова зае позиция, че всички членове на съвета трябва да покажат разпечатки от телефоните си, за да се види кой е информатор на премиера. Избраният нов титуляр Димитър Узунов е смятан за „човек на премиера”, а бившият министър на правосъдието Христо Иванов дори смята, че той е изпратил скандалния SMS. Премиерът определи смяната на представляващия като провокация срещу държавата, целяща поддържане на напрежението между институциите. Не закъсня и реакцията на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов. Днес той напусна заседанието на Висшият съдебен съвет с мотива, че не желае да бъде представляван от Димитър Узунов, докато той не покаже разпечатка на мобилния си телефон за деня на SMS-скандала.

Дори най-опростено изложен, казусът предизвиква объркване, а всъщност е само малка част от цяла поредица безпрецедентни противоречия през последните дни. Заради скандалния SMS Съюзът на съдиите изпрати до ЕК писмо, в което алармира, че изпълнителната власт се меси в работата на съдебната и предупреждава, че ставащото в България вреди на целия ЕС. Съюзът на юристите изрази безпокойство „от безпардонната и груба намеса на българския премиер в работата на Висшия съдебен съвет” и също поиска намеса на ЕК. Неправителствената организация „Български адвокати за правата на човека” коментира, че скандалът е извадил на показ прояви на зависимост на отделни членове на Висшия съдебен съвет от изпълнителната власт. Гражданската инициативата „Правосъдие за всеки” поиска Висшия съдебен съвет спешно да защити върховенството на закона като изясни кой от членовете му е изпратил скандалния SMS до премиера и го санкционира за накърняване престижа на съдебната власт. В много градове на страната междувременно имаше прояви на възмущение от неефективността на правоохранителните органи.

В резултат на ставащото Висшият съдебен съвет е разделен на мнозинство и опозиция, а в интервю за столичен вестник негов член днес заявява, че органът, който надзирава правилността на правораздаването се е превърнал в „кукла на конци”. Напрежението между изпълнителната и съдебната власт, а и вътре в самата съдебна система, не е от вчера, но избуя дни преди новия годишен доклад на ЕК за напредъка на страната в областта на правосъдието и вътрешния ред, очакван на 27 януари. Случващото се застрашава прокарването на важни промени в Закона за съдебната власт, Наказателно-процесуалния кодекс и Наказателния кодекс, като поставя под въпрос легитимността на участниците в този процес. Става така, че едва започнала, съдебната реформа спря.

Но в крайна сметка може да се окаже, че поговорката „всяко зло за добро" е приложима и за тази материя. Щом като зоват за намеса на ЕК, значи съсловните организации в правосъдието не желаят реформирането на съдебната система да се извършва от компрометирани национални институции. Във високите етажи на властта изглежда са изгубили увереност, че може сами да се справят с отговорната задача. Официални представители също желаят намеса на ЕК в съдебната реформа и наскоро министърът на правосъдието Екатерина Захариева заяви пред заместник-председател на ЕК намерението на България да покани експерти от комисията и от държавите, които наблюдават реформата, за участие в набелязването на необходимите стъпки. Разочаровано от своите управници, общественото мнение в страната едва ли ще е против.