Високо напрежение в управлението след президентското вето върху Изборния кодекс

След като президентът Росен Плевнелиев обяви, че налага вето на ограничаването на избирателните права на българите в чужбина, въведено с промени в Изборния кодекс, предложени от Патриотичния фронт и подкрепени от управляващата партия ГЕРБ, високо напрежение тресе управляващите. Премиерът Борисов заяви, че ветото поставя ГЕРБ в сложна ситуация, при които има риск за мнозинството и стабилността на правителството. В тази ситуация, твърди той, ако трябва да избира между стабилността и демокрацията и правата на хората, ще избере правата на хората. С такава нагласа, премиерът свика за вторник консултации с парламентарната група на ГЕРБ и Патриотичния фронт за търсене на изход от положението.

Изходът изглежда труден, но не и сложен. Още миналата седмица, на консултации с представители на различни организации на българите в чужбина ГЕРБ склони да подкрепи ревизия на Изборния кодекс, с която да се премахнат оспорваните ограничения за вота зад граница. На втори кръг консултации, проведени тази седмица от представители на българите в чужбина, подкрепа за желаната ревизия заявиха партия АБВ, „Реформаторски блок” и БСП.

За да бъде отхвърлено или прието едно президентското вето са нужни 121 депутатски гласа. Ако ГЕРБ реши да подкрепи ветото на президента, нейните гласове, заедно с тези на Реформаторския блок и на ДПС, които от самото начало са против ограниченията, сумират 136 и ветото ще се приеме без проблем. Но в хода на консултациите с българите в чужбина се очерта подкрепа и от Българския демократичен център, БСП и АБВ, което поставя патриотите в изолация с националистите от „Атака“. Мнозинството за ревизия на Изборния кодекс съобразно президентското вето на практика е предварително осигурено, но не това е мнозинството, от което Борисов се нуждае за да управлява и затова именно премиерът е толкова тревожен.

Изявленията около казуса с ограничаването на изборните права на българите в чужбина очевидно бяха и драматизирани със цел да се изпробват политическите нагласи пред изборите за президент през есента. Патриотичният фронт обвини президента, че е наложил ветото си в търсене на подкрепа за втори мандат от всякакви политически „отпадъци”, включително и от ДПС. От ДПС коментираха, че движението винаги е било фактор за президентските избори, но тепърва предстои да преценят дали ще имат самостоятелна кандидатура или ако не – кого ще подкрепят. Не пропуснаха да заявят обаче, че ветото на президента е можело да изяви претенции и за отмяна на категорично оспорваното от тях задължително гласуване. Отцепниците от ДПС, създали партия ДОСТ, призоваха премиера да направи това, което най-много го тревожи – да се отърве от патриотите. Новият председател на БСП Корнелия Нинова, избрана за такъв насред спорове около президентското вето, не пожела да каже дали социалистите ще имат общ кандидат за президент с АБВ , но обеща да втвърди опозиционния тон към ГЕРБ. Реформаторският блок, който е част от управляващата коалиция, показа, че може и да е единен, като в хода на споровете представителите на „управляващото" му и на „опозиционното" му крило демонстрираха необичайно единомислие. Единомислие обаче по проблемите на изборното законодателство, а не на управлението. Позициите, заети от участниците в дебата, в крайна сметка не очертаха съществена промяна във вътрешнополитическия живот. Политическото пространство в България продължава да е разделено между множество формации с недостатъчна сила за самостоятелни решения, а това диктува конюнктурни съюзи. По тази причина политическата обстановка в страната е само относително стабилна и всъщност доста лабилна и трудно предвидима.