Конференцията бе организирана от Македонският научен институт, Община Кюстендил, Институтът за исторически изследвания при БАН, Културно-информационния център "Босилеград" и Регионалния исторически музей в Кюстендил. По време на конференцията баха изнесени 25 научни доклада в които известните български учени: академик Георги Марков, проф. Светлозар Елдъров, проф. Трендафил Митев, д-р Александър Гребенаров, доц. д-р. Румен Караганов, доц. д-р. Димитър Митев, доц. д-р. Лизбет Любенова, д-р Ангел Джонев и др. учени от Института за исторически изследвания, Македонския научен институт, УНСС, ДА "Архиви" и музея в Кюстендил осветлиха външно-политическите и геополитически аспекти в навечерието на Втората световна война, както и тогавашното отношение на Великите сили и съседните на България държави за решаването на Българския национален въпрос. Докторант Нена Василева от Босилеград изнесе доклад за просветното дело в Западните покрайнини 1941-1944г. Председателят на центъра "Босилеград" Иван Николов представи основните противоречия между българската и сръбската историография, които са предмет на научни спорове и възпроизвеждат национална омраза и нетърпимост. Освен темите за войната и нейните последствия в геополитически, етнически и териториален аспект, особено внимание бе посветено на приноса на България по време на Втората световна война за изграждане на железопътната мрежа в Македония, както и за културно-просветната политика, църковното дело и фунционирането на администрацията в новоприсъединените към България области Южна Добруджа, Западните покрайнини и Поморавието. В дискусиите стана дума, че историята все още се изкривява в полза на политиката и криворазбраният патриотизъм. Тезите за "българската фашистка окупация" продължават да генерират омраза и да разделят и противопоставят, каза Николов. Историческата истина трябва да се утвърди по определена научна методология, да се отдаде почит на жертвите на войните, за да може страниците на историята да се затворят и да започне процес на национално помирение и преодоляване на предразсъдъците и враждебността между българи и сърби, допълни той.
Общинските съветници в Бобов дол приеха предложението за увеличаване на размера на местните данъци и такси. Предложението за промяна на таксата за битови отпадъци за град Бобов дол ще бъде в размер на 7 промила върху данъчната оценка на имотите. Досегашният размер на такса смет беше 3,5 промила. Селата ще плащат различна ставка, като тя варира между..
18 жилищни блока в Перник ще бъдат санирани чрез безвъзмездна финансова помощ от националния план за възстановяване и устойчивост. Община Перник е обявила обществена поръчка с прогнозна стойност над 21.9 млн. лв. Тя включва проектиране, строителство и авторски надзор. Одобрени за саниране са сгради, както в централната градска част, така и в..
Платформата за прием в детски ясли и яслени групи в детските градини в Благоевград ще бъде отворена на 02 януари 2025 г. за кандидатстване. Родителите могат да подават заявления по електронен път до 10 януари 2025 г. На 17 януари, след проверка на данните за достоверност, ще бъдат обявени и резултатите за приетите деца, а запиването следва да..
Продължават дейностите по възстановяване на електрозахранването в Западна България. ЕРМ Запад пренасочи допълнително 30 аварийни екипа към най-тежко засегнатите от снеговалежите райони – около Троян, Тетевен, Ловеч, Априлци, Самоков, както и в с. Плана и вилна зона Ярема. Работи се при изключително тежки зимни условия в пресечени терени,..
Истинска наслада ще изпитат жители и гости на град Добринище, които ще станат част от празника на добринишката капама на 28-ми декември, от 16:00 часа, на площад "Независимост" в курортното градче. На дългите празнични трапези ще бъдат подредени кулинарни изкушения – добринишка капама, чомлек, шупла, целуварчи /подлучено с чесън цвекло, задушено..
Собствена фотоволтаична мощност ще монтира районната болница в Кюстендил, обяви изпълнителният директор Димитър Стоилов. Така ще се намалят разходите за електроенергия за комплекса. Във всички блокове и отделения са монтирани камери за видеонаблюдение, за да се предотвратяват инциденти. Поръчката за изграждането на фотоволтаичната мощност вече е..
Румъния ще закрие над 30 сухопътни гранични пункта след пълното си присъединяване към Шенгенското пространство от 1 януари 2025 г. Местни медии съобщават, че премахването на проверките по вътрешните европейски граници с България и Унгария ще създаде необходимост от засилване на мерките за осигуряване на обществения ред и сигурност, тъй като в момента..
Краткотраен дъжд
Сняг
Облачно
Дъжд / Сняг
Мокър сняг
Облачно
Превалявания