Какво следва за България от решенията на НАТО във Варшава

Срещата на върха на НАТО във Варшава приключи без изненади. Основни точки в дневния ред на алианса продължават да са миграцията, тероризмът, заплахите и рисковете от Изток, включително милитаризацията на Кримския полуостров, както и нарушеният баланс на силите в Черноморския регион. НАТО ще продължи да води политика на възпиране на Русия, но ще я съчетава с диалог. Силно впечатление направи, че в заключителното комюнике на срещата тонът на съюзниците по този въпрос е изключително твърд и Москва се предупреждава, че възстановяване на обичайните отношения с нея няма да има, докато ясно не покаже, че е променила подхода си.

Във Варшава диалогът с Москва бе оставен за предстоящата среща НАТО-Русия, но пък бе взето решение в Полша, Литва, Латвия и Естония да бъдат разположени постоянно 4 многонационални батальона като отговор на анексирането на Крим. Военният министър Николай Ненчев намери за уместно изрично да уточни, че България няма да участва с войници в тези формирования.

Ангажиментите на България към съюзническата политика в Черно море остават непроменени. Тя продължава да е готова да участва в многонационална бригада в Румъния с контингент до 400 души на ротационен принцип за провеждане на учения и за подобряване на координацията между партньорите от алианса. Подобно на други участници в срещата на върха, София също се тревожи от липсата на баланс на силите в Черно море и президентът Росен Плевнелиев отново настоя за увеличаване на натовското присъствие там. Решение по този въпрос също не бе взето, но се очаква развитие през октомври на равнище среща на военните министри от НАТО.

Новост, която българската страна приветства, е подписването на Съвместна декларация за партньорство между НАТО и ЕС. С документа отношенията между двете организации се поставят на ново равнище, което избавя управляващите от необходимостта по определени въпроси да търсят трудни баланси между националните ангажименти към едната и към другата.

В дните на срещата във Варшава обаче отново проличаха някои вътрешни противоречия на българската страна по въпросите на сигурността в Черно море. Във Варшава президентът Плевнелиев настоя присъствието на НАТО там да се увеличи, а само малко по-късно премиерът Борисов заяви в София, че по-добре лош мир, отколкото война, и лансира идеята Черно море да бъде обявено за демилитаризирана зона. Наскоро Борисов бе заявил, че иска да вижда в Черно море само „платноходи, яхти, туристи, мир и любов”. Повтарянето на тезата след срещата във Варшава показва, че явно не става въпрос за някакво моментно хрумване, а за сериозно виждане, с което премиерът се разграничава от „ястребите” в НАТО и някои техни съмишленици в България.

Дали различното виждане на Борисов ще намери някакъв израз в българските позиции за срещата НАТО-Русия и на срещата на военните министри от НАТО през октомври е трудно да се каже. Така или иначе обаче има признаци за сериозни вътрешни противоречия по въпроса на най-високо ниво сред управляващите. Някак парадоксално тези виждания поставят премиера по-близо до позициите на лявата опозиция, защото най-голямата сила в лявото пространство на България – БСП, настоя пред срещата на върха във Варшава правителството категорично да заяви, че няма да участва във враждебни действия срещу Русия и че като единствена православна славянска държава-членка на ЕС, България работи за нормализиране на отношенията с Москва.