СВИЛЕН БЛАЖЕВ – ПЪТЯТ КЪМ ХРАМА

  Днес в Градската художествена галерия в Благоевград беше открита много специална изложба на Свилен Блажев, един от големите и различими художници на съвремието ни. По своя замисъл тя съдържа в себе си ретроспективен характер и вглеждането в пътя на автора и създателя си, навършил наскоро 65 и в същото време - 40 години активна творческа и професионална дейност в изкуството.

  Стъпващ безшумно в своите кръгове, без начало и без край, но оставящ стъпки... следи – част от тях може да се видят в голямата зала на галерията, -  той сякаш води вътрешни диалози с представите си за съвършенството, точно както са го мислили някога платонистките философи.

  От друга страна ни напомня, че съвременното пространство може да живее и чрез традицията. Кръгът за него, както самият споделя, това е Земята, хлябът и всички онези неща, които е наследил в детството от баба си, като ценност и като смисъл. „Бъдникът е преди нас и след нас. Също и тази вечна спирала от земята към висотата, и пак обратно надолу”.

  Идейният център на новооткритата изложба на Свилен Блажев е една съвсем нова работа – обект, представляващ олтар, възвисяване нагоре и молеща се фигура. Именно на нея е подчинена и цялостната концепция на кураторския проект. Специално е посвещението на Светлин Русев, с когото го свързва дългогодишно приятелство, преминало през бурите и изпитанията на времето, но запазило духовния си произход и мощ. 

    Силното и ангажиращо послание на тази нито чисто живописна, нито скулптурна творба, се свързва с текст на напусналия ни голям художник, академик Русев, белязал своето време с таланта и творчеството си, който той написва за Свилен през 1990 г. по повод друга изложба на „Шипка” 6. Може да бъде открит и прочетен на една от стените между малката и голямата зала... С него на практика се затваря още един кръг, в който няма минало и няма бъдеще – има само настояще. Затова и звучи толкова актуално актуално, сякаш е създаден за конкретния случай.

  „Изложбата на Свилен Блажев идва като че ли навреме, за да ни върне към тишината на духовното присъствие и заедно с това да ни напомни, че и най-необичайната пластическа стилистика е израз на определени идеи, а идеите стават изкуство, когато са материализирани пластически, когато изпълват пространството не като тезиси, а като послание на една лична чувствителност със свои корени в националната душевност.”