Посланието ни: „Зелена светлина“ за интегрирания подход

Обща културна и образователна политика, обосноваваща се и на научните търсения и постижения – върху това се обединиха евродепутати, млади учени и представители на артсредите, студенти и ученици по време на форум в Благоевград.

Това се случи по време на дискусия в рамките на проекта „Нашата Европа“ на БНР. Събитието се проведе на 5-и април т.г. в Голямото концертно студио на Радио Благоевград. Темата, която се оказа от изключителна важност за представителите на различните среди, бе „Изкуство и наука – заедно за по-добра Европа: Препоръките“. Проектът популяризира инициативата „Конференция за бъдещето на Европа“ и се реализира с финансовата подкрепа на ЕП.

Общоевропейската инициатива дава уникална възможност за всички граждани от страните, членки на ЕС, да обменят мнения относно предизвикателствата, пред които са изправени отделните общности. И да приоритизират възможностите, чрез които да се изгради висок жизнен стандарт, съобразен със съвременните социални условия.

Основен акцент от творческата среща бе „Ние знаем и творим. От нас зависи!“.

Симбиозата между изкуството, науката и новите технологии ще даде базата за развитие на съвременната човешка цивилизация – под този формат протече творческата среща, в която се включиха ученици, студенти, представители на изкуството, образованието и науката.

Основните участници във форума бяха: Илхан Кючюк, евродепутат от „Обнови Европа“ и представител на Европейския парламент в Конференцията за бъдещето на Европа; Маргарита Мачева, режисьор и директор на Драматичния театър „Никола Вапцаров“ в Благоевград; Севар Иванов, зам.-директор на ДТ „Никола Вапцаров“, носител на наградата „Икар“ – 2022 за поддържаща мъжка роля; Николай Йорданов, режисьор; актьорите Албена Чобанова и Аладин Алиибрахим; проф. Иванка Влаева, зам.-декан на Факултета по изкуствата към ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград; студенти от ЮЗУ: Веселин Катеринкин и Ивайло Стоянчев; студенти от АУБГ: Андрея Малинова и Мария Хайдушка; Ивайло Бонев, основател на образователен център „Технократи“; Вероника Преждарова, член на Асоциацията на младите учени; д-р Цветанка Иванова, председател на фондация Re; Цветомира Съботинова, университетски преподавател; ученици от НХГ „Св. св. Кирил и Методий“ – Благоевград и ПМГ „Яне Сандански“ – Гоце Делчев;

Образована и високотехнологична Европа може да се постигне с интегриран подход между науката, изкуството и технологиите. Младите хора, участници в разговорите, застанаха зад идеята, че образованието в по-ранната степен на училището трябва да се базира на взаимовръзката между точните и хуманитарните науки. Да има последователност, добри възможности за свързване на науката с изкуствата. И да се взима пример от добрите европейски практики в развитите държави от общността.

Според преподавателите, практическите занятия са от изключителна важност за трупането на професионален и научен опит сред подрастващите. Те подчертаха необходимостта от засилването на интегрирания подход, т.е. взаимовръзката между отделните учебни дисциплини. Това пък от своя страна би провокирало младия ум към иновативност и креативност.

Повече европейски програми, насочени към изкуството и културата; привличане на млади учени от отделни високотехнологични сектори да работят в полза на изкуството – това би довело до комплексна възможност да се види как съществува и се развива светът. Тезите бяха посочени от представители на театралната и музикалната гилдия, участници в срещата.

Основна мисия е да се привлекат експерти от цял свят от сферата на наука, изкуство и технологии. Изкуството е важно, защото то е най-близко до преживяванията и познанията, които човечеството е събрало като обща памет, подчертаха участниците в срещата.

Според тях връзката между изкуствата и науката винаги е съществувала. Основна задача на нашето съвремие е да се надгражда и развива.

Основни идеи, които се  генерираха  по време на дискусията:

1.  Интегриран подход между наука, изкуство и технологии.

2.  Повече практически занятия и трупане на професионален и научен опит сред подрастващите.

3.  Засилване на взаимовръзката между отделните учебни дисциплини.

4.  Повече европейски програми, насочени към изкуството и културата и привличане на млади учени от отделни високотехнологични сектори, които да работят в полза на изкуството.

Проследете дискусията във Фейсбук страницата на БНР.