Валентин Дишев в търсене за човешкото в нов двутомник

Поетът, журналист и преподавател Валентин Дишев поведе колеги, приятели и съмишленици на пътуване при представяне на новата си книга. Тъжен е, че познават творчеството му в Аржентина, Колумбия, Пакистан, Алжир…, но не и в Благоевград. „Но тази вечер е различна, защото успяхте да ме стоплите с присъствието си и да се почувствам нужен“, увери присъстващите Дишев.

Със спомен за брат си започна представянето си, като каза, че са били различни, но част от едно неделимо цяло.

Интересни заглавия имат новите му книги „Exodus”- имена и “Deixis“- значения. За поета обаче са обичайни, тъй като от дълги години го вълнуват. Дотолкова, доколкото едното препраща към онзи библейски мотив или в миналото на европейската цивилизация, който преминава през всичките му книги. Особено, когато биват четени не като поезия, а това, на което той държи, но би го радвало, ако бъдат четени като един друг вид хуманитаристика. „Exodus”  препраща към изход от Библията и обобщава тези търсения в книгите и във всички добавки, които направих, защото тя събира три книги, за да се получи една нова. “Deixis“ е онази особена категория и понятие в езикознанието, която насочва към значенията на имената и местоименията, и обръща погледа отново към първата книга от двутомника, към „Exodus”. Двете книги да започнат да звучат вече на свой ред като още една, включвайки пет предходни и така като матрьошки една в друга, отново и отново“, смята авторът.

Той се надява, че са предназначени за всякакви хора и досегашното им възприятие сочи към това. „Всичко, което казах звучи сякаш екзотично, донякъде езотерично и за ограничен кръг читатели, но не бива да забравяме, че вътре са отделни текстове, в които хората успяват да почувстват онова, което поезията може да даде. Онази особена възможност за изживяване в и чрез текста, която рисува нов свят, която дава възможност на мнозина този свят да  бъде припознат като техния. Като възможен за промяна, защото в 21 век това е хоризонтът на поезията, възможната промяна на света, не взиране в красивото, не самоизричането, не самолюбуването, а показването на света такъв, какъвто той би могъл да бъде. През мъката, през болката, през страданието, през хоризонта на смъртта да стане по-добър, по-топъл, по-уютен, по-човешки. И двутомникът, и всичкото ми писане дотук е свързано с питането за човешкото-какво го крепи, какво го държи, какво ни позволява да продължим“, поясни Валентин Дишев.