Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Политическа безпътица беляза отминаващата 2022 в България

Автор:

Събитието, белязало 2022 година във външнополитически план е войната на територията на Украйна. Започналата на 24 февруари военна операция от Русия, предизвика безпрецедентен по мащаб акт на солидарност спрямо украинския народ от страна на почти всички държави членки на ЕС. Първоначално усилията бяха насочени към подпомагане на бягащите от войната украинци, след което бяха предприети финансови санкции към страната агресор, беше изпратена военна и хуманитарна помощ на Украйна. Близостта на България до района на военните действия насочи сериозен бежански поток към границите ни, а опитите на държавата да организира подслоняването и изхранването им бяха подпомогнати, а често и изпреварени, от мощна гражданска активност в лицето на хиляди доброволци и дарители.

"Макар да минаваме през поредица от кризи, ние вървим към възстановяване на нормалността – заяви пред Радио България политологът Евгений Дайнов. По думите му, държавите членки на ЕС успяха да се справят с ковид кризата. –  С това общо усилие, ние закрихме един период на егоизъм. Другата нормалност, която се възстановява през период на кризи, е устойчивостта на либералната демокрация срещу варварския опит, с войната в Украйна, тя да бъде свалена. Либералната демокрация винаги е по-силна в кризи от авторитарните режими. Възстанови се и разбирането ни на какво се крепи тя – свободата, правото, инициативността и доброжелателността."

Въпреки глобалните предизвикателства, 2022-ра за България ще остане по-скоро под знака на политическата нестабилност и невъзможността да бъде формирано устойчиво и дълготрайно правителство. Подобна безпътица е предпоставка в обществото да се появяват настроения за промяна на модела на управление на държавата от парламентарна към президентска република.

"Да се чуват такива гласове е напълно нормално, защото след четири национални вота, имаме съставено само едно редовно правителство и три служебни кабинета" – коментира политологът Лидия Даскалова. Според нея тезата, че президентът не иска съставяне на редовно правителство, за да продължи да концентрира власт в себе си, е пресилена и по-скоро спекулативна.

"Със сигурност обаче той много промени поведението си. Смекчи тона към някои партии, към които беше изключително остър. Добре помним, че именно той беше един от хората, влял енергия в гражданските протести от миналата година с размахания от него юмрук. Темата за президентска република ми се струва доста далечна на този етап, но със сигурност мога да кажа, че съм категорично против България да бъде президентска република."

Не липсват и гласове в посока преосмисляне на ролята и функциите на служебното правителство като форма на изпълнителна власт във време на политическа нестабилност. Един от аргументите е, че този тип правителства често прекрачват своите правомощия по конституция.

"При едни слаби и неустановени либерални демокрации, които лесно мутират в авторитарни, популистки или гангстерски режими, не е добра идея да се прави онова, което са избрали във Великобритания – след края на своя мандат, съществуващото правителство да подготвя изборите, на които евентуално да бъде сменено. За страни като България е необходимо някакво странично правителство, което да организира изборите и да управлява държавата на базисно ниво. В този смисъл служебното правителство, назначено от президент, а не от парламент, е по-скоро добра законодателна находка."

"Ако си представим възможността да няма служебно правителство, а отиващото си да подготви новите избори, нека припомним, че първите през 2021 щеше да ги организира последното правителство на ГЕРБ – припомня Лидия Даскалова. – Нека не забравяме обаче, че започналите тогава граждански протести, бяха именно с настояването за тяхната оставка и тази на главния прокурор. Така че аз не мога да кажа, кое беше по-правилно към онзи момент – дали да управлява служебно правителство, или да продължи живота на едно обществено делегитимирано редовно такова."

Даскалова се надява, че 2023 година ще ни донесе повече увереност, че промяната, която търсим е заслужена и зависи от задружните усилия на всички нас:

"Мисля все пак, че с малки стъпки ние вървим натам. Имаме изключително много работа, чиито плодове, ако започнем сега, ще видим след 5, а може би и 10 години. Очаква ни работа по реформите, необходими за средствата по Плана за възстановяване и устойчивост. Очакват ни и поредица от парламентарни и местни избори. В подобен момент, макар да си давам сметка колко трудна задача е, аз се опитвам да бъда оптимист."

Професор Дайнов вижда предстоящата година като време, в което  възстановяването на нормалността ще продължи и това е най-оптимистичното нещо, за което можем да мечтаем след 30 години очакване.

Снимки: архив, БГНЕС

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Главчев: Максимално съкращаваме сроковете за финансово подпомагане на пострадалите от пожарите

Държавата ще компенсира пострадалите от пожарите семейства, Министерството на финансите разработва методиката за това.   Земеделски стопани и обикновени хора ще получат компенсация за унищожени площи и погинали животни. Министерството на отбраната ще дооборудва още хеликоптери с необходими съоръжения за гасене на пожари, а в перспектива е възможно да се..

публикувано на 19.07.24 в 18:31

Кметът на Гоце Делчев проведе работна среща с кмета на Берово

Кметът на община Гоце Делчев - Владимир Москов, проведе работна среща със Звонко Пекевски - кмет на община Берово, Република Северна Македония. На срещата присъстваха също председателят на Общински съвет - Гоце Делчев Иван Геров и заместник-кметовете на общината Валери Сарандев и Богдан Боцев, а от страна на гостите от Берово – председателят на..

публикувано на 19.07.24 в 16:10

724 горски служители участвали в борбата с пожарите в Югозапада

724 горски служители с 206 автомобила са участвали в борбата с пожарите, възникнали от началото на годината на територията на ЮЗДП. 60 пожара са пламнали от началото на 2024 година на територията на Предприятието като близо половината от тях са само за последния месец юли. 3600 декара, предимно иглолистни гори, са засегнати от огнената стихия...

публикувано на 19.07.24 в 15:00

Евростат: Всяко трето дете у нас живее в риск от бедност и социално изключване

Всяко трето дете в България живее в риск от бедност и социално изключване. По този показател страната се нарежда в челната тройка в ЕС, наред с Румъния и Испания. Това сочат най-новите данни на европейската статистическа служба Евростат, които бяха публикувани днес.  Страните-членки с най-малък дял на децата в риск от бедност и социално изключване са..

публикувано на 19.07.24 в 14:20

Батановци се готви за гражданско неподчинение

Жители на град Батановци излязоха на протест срещу инвестиционно предложение на фирма за преработка на пластмасови отпадъци, каучукови и гумени отпадъци, излезли от употреба гуми, биомаса и гумен гранулат. Първоначалното намерение на инвеститорите е било производството на биогориво.  През 2018 година фирмата решава да разшири дейността си в сградата на..

публикувано на 19.07.24 в 12:41

Пернишкото село временно остана без административно обслужване

Пернишкото село Черна гора временно е без административно обслужване. Новоизбраният  кмет Димитър Димитров е излязъл в отпуск, като в същото време пуснал в отпуск и чиновничката, назначена за техническо лице в кметството, съобщават местни жители. Заради едновременния отпуск на кмета и чиновничката се налага местните да търсят помощ в общината и за най-..

публикувано на 19.07.24 в 11:56

Нови пожари в Кюстендилско

Тази сутрин е възникнал пожар в землището на с. Червена ябълка, на границата със Северна Македония, в близост до широколистна гора. На място са изпратени 2 екипа на РСПБЗН – Кюстендил и на Горското стопанство - 4 автомобила с 12 човека, които продължават гасенето.  Продължава доугасяването на пожара, възникнал на 16 юли, на около 250 декара иглолистна..

публикувано на 19.07.24 в 11:05