МАЙМУНДЖИЛЪЦИ

"На маймуни ни обърнахте, да ви вземе дявола с маскари..."

Тази знаменита фраза на Алековия херой Бай Ганьо Балкански е може би най-кратката характеристика на нашенски политик в предизборно време.

Без Щастливеца да е бил политилог, социолог или поне дребен партиен функционер, е успял да напипа точното превъплъщение на българските политици, хукнали да обсебят народната любов в дните преди поредния вот. И показателно за провидческия му талант е фактът, че след повече от век нравите по тези географски ширини си остават същите.

Любопитното е, че процесът на омаймуняването тази година включва както традиционното целуване на ръка и щедрите обещания в стил „циганска сватба“, така и даряването къде на кози, къде на бяла техника, както и полагането на доброзорен труд в полза на пострадалите от наводненията.  

Обули гумени ботуши и с нови-новенички лопати в ръце кандидати за депутати се надпреварваха който пръв ще стигне до потънало в тиня селце, други разнасяха сандвичи и вафли за електората, трети замъкнаха целите си фамилии за да „прояват човешко отношение и състрадателност“ и бяха посрещнати „със сълзи на радост и отчаяние“, както написаха пиарите им.

Извинявайте, но трябва да има мярка във всяко нещо, включително и в политическата реклама. Житейските трагедии не трябва да се използват за фон на нечия показна благотворителност. Жалко и недостойно е да даряваш някому нещо – било автомобил или теле, купено с неговите собствени левчета. Защото всички знаем, че субсидиите на партиите излизат от джоба на данъкоплатците, тоест от нашите.

Впрочем, именно обикновените хора показаха как се прави – в понеделник в много училища в страната децата не поднесоха цветя на любимия учител, а парите за букетите бяха дарени в помощ на бедстващите.

И го направха въпреки публично изразеното неодобрение на инициативата от просветния министър. Която, да напомним, също е политическо лице.Нищо че е назначена служебно и временно на този пост.

Но, разбира се, срамът е, уви, твърде рядко срещана добродетел сред родната политическа класа. Ако не беше така, кандидат-управници нямаше да се вайкат – примерно – за пострадалите рибари от Ченгене скеле, а щяха да решат основния проблем на поселището. Който проблем, да отбележим, е не от днес или вчера, а от повече от четиридесет години. Колко управници от всякакъв цвят са се изредили за това време и Уикипедия не знае. А селището си е все така незаконно.

Точно така, както и до днес не е ясно чия собственост е прословутият язовир Иваново, наводнил село Бисер. За две години и половина не бяха открити виновниците за трагедията, отнела единадесет живота…

Но пък и кой да ти се занимава с такава дреболия – предизборно време е. Сега се коват бъдещите постове, коалиции и задруги. Вярно, кампанията тече някак си вяло. И от страна на политиците, а още повече от страна на електората. Все пак това са третите за една година време избори.

Но вяло, не означава непременно скучно. Все се намира някой да покаже нов маймунджилък. Едни се накичиха с черни котки, други решиха отново да вапцат паметник, трети поиска затварянето на границата с Турция по време на изборите,  а ветеран в политическите баталии даде специална заръка на кандидат-депутатите  си - ако някой им кажел, че формацията е политически тюрлю гювеч, да го ударят с партийната платформа за управление на държавата и то така да го ударят, че да го заболяло…

Ами така е у нас – описал го е още Алеко Константинов.

Лошото е, че до изборите има цели 20 дни.