ПЕНСИИ

А сега следва репортаж от бъдещето

...Годината е 2036-та. В елитното 547-мо училище се открива новата учебна година. Първолачетата  тръпнат пред срещата си със своята първа учителка, която ще ги въведе в чудния свят на знанието.

И ето, в коридора се чуват провлачени стъпки, вратата най-после се отваря и госпожа Иванова влиза в стаята. Подпира бастуна си до черната дъска, стяга връвките на космодиска и намества наколенките от доктор Ливайн. Трескаво започва да рови в необятната си чанта и вади бутилчица с вода. Педантично подрежда на катедрата си няколко шишенца с хапчета – диазепам, гинко билоба, артростоп , както и щастливата комбинация мента-глог-валериан.

Първокласниците гледат стреснати – пред черната дъска вместо усмихната млада жена виждат баба си, а  Гошко от ромската махала – пра-пра баба си…

На госпожа Иванова й остават седем заветни месеца до навършването на 65 години и така очакваната пенсия.

Край на репортажа - изпълнителен продуцент Йордан Христосков, социален служебен министър.

Да, това е все още в бъдещето, но както е знайно – утре започва от днес. Днес, когато изпадналите в паника управленци се чудят как да закърпят пенсионната система, дупката в чийто бюджет е съизмерим само с тази в Корпоративна търговска банка.

И какво точно предложиха – ами познатото – увеличаване на възрастта за пенсиониране на 65 години за мъже и жени и съответно 40 години трудов стаж.

 А, да, и вдигане на пенсионните осигуровки – това, последното, при положение че и в момента държавата е неспособна да събере 1 милиард и 200 милиона лева дължими осигуровки.

Но да се върнем на възрастта. 65 години са сериозно нещо в държава като България, където средната продължителност на живот на мъжете е 71 години, а на нежната половина – с петилетка повече. Дали министър Христосков и неговите следовници биха били спокойни, ако ги оперира – дано не им се налага – 65-годишен хирург, изкарал четеридесет години на крак край операционната маса или ги вози също толкова възрастен шофьор?

Сами по себе си шест десетилетия и половина не са библейска възраст. Въпросът е при какви условия си ги живял. Защото Татковината е на 56-то място в света по качество на живот.

А отличниците в това отношение – Норвегия, Швеция, Швейцария и Германия могат да се похвалят и с продължителност на живот средно 81 години. При това в Швеция е възможно да се пенсионираш още на 61 години, а в Германия на 63. Тоест да получаваш пенсия поне петнадесетина години, а у нас – два пъти по-малко време.

Да получаваш пенсия, ама ако има откъде. Измислената още от Бисмарк солидарна система повелява всяко следващо поколение да работи за предишното. Е, при този демографски срив какво поколение да чакаме?

Ами поколение от безработни младежи, разбира се, тъй като дъртаците ще трябва да се трудим още доста годинки преди да освободим места за младите.

Пък те хич не са безмозъчни и ще си хванат гората, респективно чужбината, вместо да стоят тук гладни и безнадеждни. Защото за да натрупа младеж четири десетилетия трудов стаж е почти немислимо. Това означава от момента в който се сдобие с бакалавърска и магистърска степен  да начене трудовия си път без и ден да пропусне…

А вдигането на възрастта теоретично скъсява периода през който пенсионерът ще получава пенсия, а в същото време удължава времето, през което той прави осигурителни вноски. Това някак си намирисва на финансова измама от страна на държавата и то напълно законна.

Но това не е най-големият кахър. Защото учени вече обявиха, че до три десетилетия средната продължителност на живота ще достигне 120 години.

Е, нашите – с извинение – държавници само това чакат. Колко му е да вдигнат възрастта за пенсия на 90 години при 80 години трудов стаж. Тогава вече ще я втасаме.

Добре, че не сме костенурки – те, казват, живеели по четиристотин лета…