ПОД СТРОЙ

Жалоните на времето за българската политическа класа безспорно са изборите. Едва отмина парламентарният вот и политиците ни вече се вторачиха в задаващите се догодина местни избори.

Разбира се, първото нещо, с което успяха да се заемат, е поредната промяна в Изборния кодекс. А акцентът е задължителното гласуване. По думите на Цветан Цветанов, то трябва да бъде изпробвано именно през есента на 2015-та.

Въпреки че сериозни обсъждания по темата все още не са започнали, политическите парламентарно представени субекти се отнасят къде сдържано положително, къде по комсомолски възторжено  към идеята.

Последната далеч не е нашенско изобретение. В света задължително гласуване има в 23 държави, сред които Белгия, Гърция, Люксембург, Бразилия, Аржентина, Сингапур, Боливия и прочие. Във Франция задължителният вот е само за Сенат, Австрия и Холандия са го въвели, но по-късно са се отказали от него.

Ако обаче разгърнем българската конституция, ще прочетем в Член Десети следното: Изборите, националните и местните референдуми се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване.

Ключовата дума в случая е ПРАВО. Ясно е, че  ЗАДЪЛЖИТЕЛНО няма как да бъде неин синоним.

Правата по подразбиране са онова, което един гражданин може да ползва или не по собствено решение. Над 52 процента от гласоподавателите показаха на 5 октомври, че не искат да се възползват от член десети и не рачиха да посетят тъмните стаички в изборните секции.

Което пък развали някои и други сметки на партиите. Най-малкото, че ще получат под половината си субсидии, тоест едни 145 милиона лева,  за четиригодишния си /евентуално/ парламентарен мандат.

Вярно е обаче, че  задължителното гласуване би ограничило или в най-добрия случай дори премахнало купуването на гласове. Което не означава имунизация срещу корпоративния вот или пък че недействителните бюлетини ще намалеят.

Въпросът е дали това не е противоконституционно. И второ, достатъчно представителен е парламентът, за да вземе такова решение. Явно не, след като повечето от половината граждани не са упражнили правото си на глас.

И тук идва сакралният момент – евентуален референдум по въпроса. За него упорито настояваше президентът Плевнелиев, а любимецът му - назначеният от него за служебен премиер професор Близнашки лично внесе искане за такова допитване, подкрепено с 500 000 подписа.

100 хиляди от които се оказаха недействителни, впрочем.

Любопитното е, че дори Патриотичният фронт включи на заден ход по въпроса за референдума, като онзи ден негов функционер заяви, че Цветан Цветанов е прав, че евентуално допитване до народа по въпроса щяло да оскъпи процедурата поне с 20 млн. лв. и в тази връзка – според обявилите се за патриоти - трябвало да се промени законът за референдумите.

Всъщност в милата Татковина може да стане всичко. Навремето един депутат стана милионер, спестявайки от закуските си, че защо пък сега гласуването да не стане задължително?

Още повече, че това ще бъде една прекрасна реминисценция към младостта на по-възрастните елeкторални единици.

Едно завръщане в миналото, когато активистите от Отечественофронтовската квартална организация рано в сутринта на изборите звъняха по вратите на апартаментите, за да подканят редовите строители на социализма да гласуват, защото течеше състезание коя секция първа ще отчете 100 процента граждани, дали вота си. Тогава, когато – по думите на писателя Христо Карастоянов – бъдещето беше светло и когато единствената партия печелеше винаги изборите с поне 98 процента.

Е, сега се задава нещо подобно, но с малка корекция – ще има и наказания за негласувалите, след като ПРАВОТО бъде превърнато в ЗАДЪЛЖЕНИЕ.

А дали сме съгласни това да стане, май никой не възнамерява и да ни попита.

Както обикновено…