ПОТОК

И така, ножът опря до…тръбата.

Дотам опря, че иначе деликатният ни премиер буквално изпуши и почти наруга брюкселската бюрокрация.

С изненадваща смелост Борисов заяви в прав текст, че иска да получи от Европейската комисия ясно становище относно бъдещето на газопровода „Южен поток“.

Нещо повече, премиер-министърът  директно напомни на правителството на Евросъюза, че то не просто „наблюдава“ проекта, а е изискало от 6-те държави, участващи в начинанието,  да стане им стане посредник и да преговаря чрез еврокомисаря си със всички страни по „Южен поток“.  Факт, който Брюксел открито игнорираше, опитвайки се да избяга от каквато и да била отговорност.

Нещо като одиторите на Корпоративна търговска банка, които не се ангажираха  със собствения си доклад.

„Аз четох пълномощното, с което България е делегирала всички права по този проект на ЕК. Това е факт и сега аз искам от ЕК да ми се отговаря с „да“ или „не“ по темата, да се казва ясно „това може“ или „това не може“, „това го правим“ и т. н. Защото Путин е прав в едно, че освен отговор „да“ има и отговор „не“, но трябва да се каже навреме и да се каже точно и ясно.“, изригна Бойко в пристъп на праведен гняв.

Което пък може би повлия на председателя на еврокомисията Юнкер да заяви - Имам братски връзки с Бойко Борисов и ще направя всичко, за да намери страната ви мястото, което заслужава в Европа.

Бойко и аз работим заедно, готови сме и работим по случая, каза Юнкер визирайки визирайки намерението на Русия да спре строителството на "Южен поток" и подкрепи словата си с братска прегръдка с Борисов.

Разбира се, поне засега това са само думи. Казано на брюкселски новоговор – ясни знаци и силни сигнали. А иначе въпросът  щял да се решава по-натам.

Всъщност какво точно ще се обсъжда, поне засега не е много ясно. Путин категорично обяви края на проекта. В последствие го потвърдиха и други руски отговорни фактори.  Едни от родните наблюдатели го определиха като блъф, а брюкселски нотабили – като шантаж.

За съжаление България и в двата случая ще бъде в губеща позиция. Ако – по някакво чудо – реализацията на проекта бъде задействена отново, най-вероятно условията на руската страна вече ще са други.  Включително и цените на Газпром за нас.

Ако проектът окончателно се провали, нищо чудно съществуващият в момента транзит на газ от България към Гърция и Турция също да бъде прекратен, тоест ще се лишим от 150 милиона долара годишно. Както и от евентуалните финансови ползи от Южен поток. Каквито съседска Турция явно вижда в предложението тръбата да минава оттам.

„С подписването на днешното споразумение, ние даваме възможност на следващите правителства в България да получават по над два милиарда долара годишно от този тръбопровод в бюджетите си, а не да дотират чужди компании.“.

Това са думи на премира Борисов от 14 ноември 2010 година, след като с Путин подписаха за Южен поток.

Уви, времената вече са други, а милиардите не се виждат и в най-далечния хоризонт.

Но пък една-едничка утеха ще ни остане – как българският премиер тропна с юмрук по брюкселската маса в пристъп на отчаяна храброст .

Не е много, но пък друго май няма и да има...