ПРАВИТЕЛСТВА

Ако искаш да разсмееш Бог, прави си планове за бъдещето, твърди един афоризъм. В роден вариант обаче думата „Бог“ може би трябва да бъде заменена с „политиците“. Защото в милата татковина нищо не е по-ефимерно от принципите на  политиците ни, които по стара нашенска традиция са по-повратливи от танцьорка на пилон и по непредсказуеми от женски каприз.

През изминалата година – освен природните бедствия -  ни споходиха не едно или две, а цели три правителства.

Най-първото – завареното – на Пламен Орешарски преживя петнадесет месеца и оцеля след пет вота на недоверие и над триста дни на протести, преди да падне.

Падна според БСП заради ДПС, а според други – заради натиска срещу електроразпределителите - монополисти, фотоволтаиците  и така наречените американски ТЕЦ-ове, в комплект с проблема Южен поток и липсата на парламентарна подкрепа.

Какво направи и какво не направи кабинетът вече е описано, но онова, с което  ще бъде запомнено правителството на икономиста Орешарски е не толкова ролята му на буфер, а по-скоро протестите срещу него. В тях имаше всичко – и бял роял на жълтите павета, и седящи стачки на интелектуалци, и пърформанси на студенти –  театрали, и окупация на университети, и контрапротести и така нататък.

В продължение на триста дни протестърите се бориха на само срещу кабинета, но и – според публичните им изявления - срещу политическия модел и статуквото. Поне на думи гневните хора  искаха нови лица в политиката, че и цели нови партии.

Е, не ги дочакаха. Но пък дочакаха видни свои представители да станат гръбнак на последвалото служебно правителство – това на професор Близнашки.

Виден опозиционер в собствената си партия, професорът по конституционно право бе изстрелян на върха на изпълнителната власт от президента Плевнелиев. От чиято съветническа кохорта бяха немалко от новите министри, в комплект с позабравени имена от десния политически фланг.

По закон всяко служебно правителство има една-единствена стратегическа задача – да осигури нормалното провеждане на предсрочните парламентарни избори. Цел важна, но явно оказала се тясна за размаха на професор Близнашки.

От справка на Министерския съвет, поръчана от самия Близнашки става ясно, че от встъпването си в длъжност на 6 август до 15 октомври служебният кабинет е извършил над 400 промени в ръководните структури на министерствата.

Данните сочат, че са освободени 218 държавни служители, а назначенията включително преназначенията на други длъжности са 199. В тези бройки не се включват смените в политическите кабинети на министрите.

Сред най-показателните размествания от страна на служебния кабинет беше назначаването на Ваньо Танов начело на Агенция "Митници", връщането на други стари кадри на ГЕРБ на ръководни постове в Агенция "Пътна инфраструктура" и Строителния надзор, смяната на състава на Комисията по енергийно и водно регулиране, смяна на 17 от 28 областни управители и др.

Предвидимо нови протести срещу възстановяването на статуквото нямаше.

Такива нямаше и при съставянето на третото правителство, обозначено като „Борисов2“. Е, овации също не се чуха. Но пък компромиси далеч не липсваха. Преди изборите Реформаторите категорично отричаха възможността да влязат в коалиция с ГЕРБ или ДПС. Няколко министерски кресла в проветриви ресори бяха достатъчни за традиционната десница да се извърти и да заговори за национално отговорната си мисия. Същото сториха и Азбукарите, насаждайки безпартийния Калфин на пачите яйца на социалните проблеми.  Патриотите проявиха повечко инат – извоюваха си заместник-министър и заместник-областен управител, които да дишат във врата на протежетата на Корман-Исмаиловата партия.

Извоюваха го със заплахата да разклатят, ако не и да съборят, правителството. Всъщност, второто издание на кабинета Борисов засега се очертава като правителство на компромисите. Явно  спомените за февруарските протести от 2013 година още му държат влага, защото поне в момента Борисов изглежда доста по-диалогичен и готов на отстъпки за всеки, който вдигне плакат срещу него. Е, навиците и манталитетът не се променят толкова бързо, та затова онзи ден гръмогласно бе обявено как лично Бойко спасил Перник от фалит.

На практика правителството днес е не просто някакъв кабинет Борисов 2, а по-скоро римейк на тройната коалиция от 2009 година, но вече четворна. При това четворна плюс едно – недолюбваното – поне публично – ДПС, осигуряващо комфортна подкрепа в кризисен момент.

Накратко казано политиците ни пак са си същите, статуквото – и то. Как да не повярва човек на професора от Кеймбридж Пол Джонсън, който в епохалния си труд „Съвременността“ констатира: „Професионалните политици са проклятието на 20-ти век“. Но както знаем, българската държава е на само 14 века, което все пак е утеха и крехка надежда…