СНЯГ

Отечество любезно, как хубаво си ти!

Как чудно се синее небето ти безкрайно!

Как твоите картини меняват се омайно

При всеки поглед нови, по-нови красоти:

тук весели долИни, там планини гиганти,

земята пълна с цвете, небето със брилянти...

Отечество любезно, как хубаво си ти!

Така е възкликнал дядо Вазов, опоетизирайки своята любов към Татковината.

130 години по-късно  България е по-скоро влакче на ужасите, камо ли земен рай. Наводнения се редуват със свлачища, снежни бедствия с буреносни ветрове, струтища с пожари, обгазявания, катастрофи, взривове…

И всеки път се повтаря едно и също. Изненадва ни фактът, че през есента валят напоителни дъждове, че през зимата пада сняг, че лятоска избухват горски пожари, а на пролет нивата на реките се повишават в пъти.

Но пък никак не ни изненадва че язовирни стени се пропукват, че речните корита са задръстени с боклуци, че стоманени електрически стълбове се прекършват като кибритени клечки, а цели махали поемат пътя към нищото на гърба на активирало се свлачище.

Междувременно загиват хора, други влизат в графата трайно бездомни, а трети се молят на господ  – респективно на министър Москов – линейката най-после да пристигне.

Което никак не попречи на вицепремиера Миглена Кунева онзи ден да заяви: „„Координацията беше добра. Политическата ми оценка е, че правителството се справи с бедствието“.

Дали така обаче мислят хората в Хасковско, Кърджалийско и Смолянско е друг въпрос. Изразено в числа,  последното бедствие изглежда така - 44 аварирали електропровода, 1 179 или над една четвърт от всички населени места в държавата са били без електричество. Засегнати от това са били над 271 000 абонати. До вчера комай над 60 000 човека в Родопите все още нямаха ток, телефон и път, а селата без електричество бяха 400.

Междувременно започнаха традиционните препирни защо се е случило това, което се случи.

Хвръкна главата на един пътен шеф с местно значение. Електричарите обявиха, че липсата на ток се дължало главно на твърде тесните просеки – дърветата падали и късали жици и срутвали стълбове. Малко известна екоорганизация нападна други зелени активисти по точно същия въпрос. Щото вторите не давали просеките да се разширяват и поради това ставали авариите. Земеделското министерство  контрира и в изявление подчерта, че който прекарва далекопроводите има по закон задължение да почиства просеките и да реже короните на дърветата.

В тази връзка държавният системен оператор се похвали че само 3 от неговите стълбове паднали, ама при електропреносните дружества били много повече. Като че ли на живеещите на свещи им пука чии диреци са по-яки.

Както във всеки български спор, така и сега се стигна до крайъгълния въпрос за парите. Електропреносната мрежа била остаряла, защото държавата не позволявала инвестиции в нея. Иначе имало модерни кабели, които не се обледенявали, ама трябвали пари. Сигурно затова и обощението бе единодушно – цените на тока у нас били много ниски.

Може би единственият светъл лъч в продължаващата драма бе оптимизмът на регионалния министър Павлова:

„Държавата е тук,  държавата е на мястото си, важното е да намерим усилия как да работим по-добре, а не просто да критикуваме. Ако отидем заедно, нещата изглеждат различно, когато видиш тези преспи”, подчерта пред депутатите тя.

Хубаво, идеята никак не е лоша. Само че не би ли било много по-полезно колективните разходки из  Родината да бъдат не след, а преди лошото да ни сполети? И вместо да оценяваме щетите след поредното бедствие, да се опитаме да го предовратим? Въпросът , разбира се, е риторичен.

Човешките животи и разорения  обаче не са. Уви!