ПАРИ

Какво знаят чужденците за България? Ами знаят за киселото мляко, ако са японци. Знаят за шопската салата, ако са немци. Ако пък са поляци – респективно полякини – знаят за българския мъжки чар. Руснаците знаят за българската имам баялдъ, позната им като хайвер от патладжани. Испанците знаят, че Христо Стоичков може освен да вкарва голове и да псува на поне десетина езика, а пък британците от всякакъв пол и възраст са напълно наясно къде в Европа могат да се отрежат с фалшив алкохол като отсечени кайсии и то за жълти стотинки.

Онова, което всичките тези нации не знаят е това, че на иначе китната държава България никога не й стигат парите. И това въпреки небето като коприна, високите сини планини, реките и златните равнини…

Така де, вероятно по целия свят, че и универс няма да се намери индивид, който да каже, че няма нужда от повече пари. Но едно е да не ти достигат финикийски знаци за нова яхта, а съвсем друго  – за животоспасяваща операция да речем.

Е, държавата България няма пари именно за най-важните неща. В отминалата сряда екоминистърката Ивелина Василева привика областните управители, за да бистрят какви мерки да се предприемат, че ако не предотвратени напълно, то поне да бъдат ограничени наводненията в татковината.

Като резултат седянката завърши с констатацията, чев същност пари за превенция няма. Трябвали 500 милиона лева, а за целта имало предвидени само 40 милиона.

Иначе казано – пари нема, действайте…

Да, от солидарния фонд на Европейски съюз отпуснаха 10 милиона евро за справяне със щетите от наводненията, което е обаче си е мизерни 5 процента от нужните средства. Да припомним, че от високите води пострадаха 140 от общо 265 – те  български общини или повече от половината.

Но пари нямало – нито за почистване на деретата, нито за ремонт на язовирните стени, камо ли за коригиране на речните корита.

В същото време нямало пари и за армията, изохка министърът. Човекът много се притесни, че всеки българин, включително старците и бебетата отделил за тази година нищожната сума от 60 евро за издръжката на храбрата българска войска. А в същото време – по думите му – срещу България се водела война, при това хибридна

Сега, парадоксът е, че ако някой коварен враг посегне на милата на сърцата ни България, то той немедленно би усетил вкуса на студената стомана, изкована от нашите евроантлантически съюзници по силата на член 5 от Устава на НАТО за защита на всяка една държава- членка.

Това е хубаво. Лошото е, че наводеннията, снеговалежите, свлачищата и срутищата хич не …таковат… някакви устави и членове. И срещу тях куршуми няма открити, няма открити… Защото са си природни бедствия, подпомагани от човешката глупост и родно безхаберие.

Но да се върнем на парите. В сряда кабинетът – разбирайте Бойко Борисов  - се похвали на всеослушание, че само през първите три месеца на тази година постъпленият в бюджета са се увеличили с цели 820 милиона лева, спрямо 2014 –та.

Добре, чудесно, да живей!

Въпросът е, щом като има някакъв паричен излишък, защо той не бъде използван или поне половината от него  да бъдат предотвратени бедствията? Ама трябвали пари и за шосета, и за линейки, че и саниране.

Спор няма, трябват. Но да не забравяме колко човешки живота отнеха наводненията досега. Всъщност и шосетата, и линейките, че и санирането все пак са заради хората, а не обратното.

И че човешкият живот наистина не се измерва с пари, но парите могат да го спасят. Стига да бъдат разумно използвани и най-важното – навреме. Защото после ще е късно.