ПЪТЕКА

„В големия град пешеходците водят мъченически живот. За тях е въведено някакво транспортно гето. Разрешават им да пресичат улиците само на кръстопътищата, тоест тъкмо на онези места, дето движението е най-силно и дето косъмчето, на което обикновено виси животът на пешеходеца, най-лесно може да се скъса.“

Този цитат е от 1931 г. и е от „Златният телец“ на Илф и Петров.

Осем десетилетия по-късно съществени промени в отношенията пешеходци – автомобилисти не се забелязват. Показва го и статистиката. За миналата 2014 година общият брой на пътнотранспортните произшествия у нас е 7 015.

Всяко трето от тях е със пешеходец. От блъснатите 2 111 човека 2053-ма са били ранени, а 150 – загинали, което е 44 процента от всички жертви на транспортни инциденти през годината. И което е двойно повече от смъртните случаи с най-уязвимите участници в пътното движение в целия Европейски съюз, където процентът е двадесет и един…

Но да приключим с общото и да се съсредоточим в частното, по точно в уникалния случай в Бургас. Накратко преразказан, звучи така – камион убива млада жена на пешеходна пътека. Поставеният там светофар  е изключен, за да не пречи на автомобилния трафик. Общинският съвет по соломоновски решава пътеката да бъде заличена, а бетонна стеничка да възпрепятства пресичането на шосето и от пешеходци, и от автомобили.

Оттук нататък логично следва изводът, че пълна гаранция за живота и здравето на хората може да има само и единствено, ако всички пешеходни пътеки се премахнат и всички улици се преградят за пресичане от пешеходци. С изключение на кръстовищата, както отбелязват още Илф и Петров.

Впрочем, широко известно е, че най-сигурният начин да не заразите с вируси компютъра си е просто да не го включвате. По същата логика не бива да се включват и пешеходните светофари.

Не че от тях има голяма полза. Защо ли? Ами защото са буквално опасни. Да вземем за пример светофара на кръстовището на улиците „Булаир“ и „Константин Фотинов“. Зеленото свети за пешеходците точно 11 секунди. През това време гражданите трябва да пресекат пет ленти за движение на автомобили, за да се доберат до отсрещния тротоар, като същевременно ги пресират нетърпеливи шофьори.

За млад и читав пешеходец преминаването не е проблем. Уви, на тази планета, включително и в Бургас има и възрастни хора, както и такива, които са с увредено здраве. И за които преминаването на тези двадесет метра в рамките на зелената светлина би било нещо като рекорд на Юсеин Болд. И този светофар не е единствен.

Да напомним, че общинската администрация,  като собственик на инфраструктурата в населеното място е длъжна ежегодно да извършва оценка и да приема мерки за ограничаване на пътнотранспортните произшествия и намаляване на жертвите от тях.

И въпреки съветническият оптимизъм, само със заличаване на пешеходните пътеки това няма как да стане. Нищо че общината гордо обяви как през последните три години в града са създадени 1 000 квадратни метра нови пешеходни пътеки.

Е и какво от това, щом животът на стъпилия на коя да е една от тях пешеходец явно не е гарантиран?

Да, абсолютна сигурност няма и няма как да има. Има безотговорни индивиди -  както шофьори, така и пешеходци. Това от една страна. А от друга – случайно да сте виждали  бургаски катаджия да глобява неспрял пред пешеходна пътека водач на МеПеСе или неправилно пресичащ гражданин? Контролът и наказанията не са панацея, но определено могат да помогнат бургаските улици да станат по-безопасни.

И да не забравяме думите на класиците: „Трябва да обичаме пешеходците. Пешеходците представляват по-голямата част от човечеството. Нещо повече — най-добрата негова част. Пешеходците са създали света. Те са построили градовете, издигнали са многоетажните сгради, прокарали са канализацията и водопровода, павирали са улиците и са ги осветили с електрическите лампи. Те са разпространили културата по целия свят, изобретили са книгопечатането, измислили са барута, прехвърлили са мостовете през реките, разчели са египетските йероглифи, въвели са в употреба самобръсначката, премахнали са търговията с роби и са установили, че от зърната на соята могат да се приготвят сто и четиринадесет вкусни питателни блюда. И когато всичко било готово, когато родната планета добила сравнително благоустроен вид, ето че се появили автомобилистите. Трябва да отбележим, че автомобилът също е изобретение на пешеходците. Но автомобилистите някак изведнъж забравили това. Взели да мачкат кротките и умни пешеходци. Улиците, създадени от пешеходците, минали във властта на автомобилистите. Паважите станали двойно по-широки, а тротоарите се стеснили колкото тютюневия бандерол. И пешеходците започнали да се притискат изплашени до стените на къщите...“,