ВОЙНА

47 процента или почти половината българи не биха се сражавали за страната си, а само една четвърт от сънародниците ни заявяват, че биха воювали за родината. Това показват данните от актуално социологическо проучване, проведено в 64 държави по света.

Резултатите са различни в отделните региони. Готовността да се сражаваш за родината е най-висока в региона на Близкия изток и Северна Африка (83%), а най-ниска тя е в Западна Европа (25%).

От всички държави, в които е проведено изследването, японците проявяват най-слабо изразена готовност да се сражават за своята страна - само 11%. Много сходни са и резултатите от Германия – едва 13% са готови да вземат оръжие в защита на страната си.

От публикуваните резултати ясно се вижда, доколко са уязвими редица психологически теории, според които войната се явява неотменна част от човешката природа.

Отличителна черта на човека от животните е, че той не само се учи от опита си, но и го предава на следващите поколения. Затова е абсолютно разбираемо, че жителите на Европа не проявяват милитаристичен патос, както и че най-ниско в класацията са именно германците и японците.

Да, уроците на историята са поучителни и непреходни. Трагичното е, че цената им се измерва в пролята кръв и човешки животи. А по този показател Старият континент няма равен на себе си.

В историята на Европа има не само велики постижения. През вековете европейските народи водят ужасяващи войни едни срещу други. А две от тях се разпространяват и въвличат държави от целия свят, водят до смъртта на милиони и оставят Европа бедна и в развалини.

Цели 2 195 продължава Втората световна война. В нея участват общо 62 държави, а военните действия се водят на територията на 40 страни.  В армиите на воюващите държави са мобилизирани 110 милиона души, 65 милиона загиват, 27 милиона от тях на фронта.

Преките разходи за водене на войната на всички участвали в нея страни съставлява космическата за мремето си сума от 4 трилиона долара. Стойността на разрушенията е 260 млрд. долара, от които в Съветския съюз - 128 млрд., в Германия - 48 млрд., във Франция - 21 млрд., в Полша - 20 млрд., в Англия - 6.8 млрд.

Така изглежда в числа най-голямата и най-кръвопролитна война в човешката история.

Днес, 70 години след нейния край гласовете на "военните поколения" стават все по-тихи и отговорността за това нещата да не стигнат до война, все по-често се стоварва на хора, които никога не са виждали война.

Затова днешните управляващи, включително и на общоевропейско ниво трябва внимателно да четат историята. Колкото и да казват, че Европа е континент на мира, има противоречия, евроскептицизъм, национализмът набира скорост, включително и в Западна Европа.

Милитаристите твърдят, че състоянието на мир е илюзия. Периоди, които е прието да се наричат „мирни“, според тях всъщност се явяват периоди на подготовка за бъдещи войни.

При това само малък брой войни в историята са действителен резултат от волеизявлението на народа. По-често народът насилствено е въвлечен във война от своите управители.

Такива, които преднамерено се стремят да воюват. Подобни водачи застават начело на държавата по време на криза, когато населението има нужда от вожд с твърда воля, който, като им се струва, е способен да реши проблемите й.

Точно поради това и днес все така актуално звучи заветът на Юлиус Фучик – Хора, бдете!